Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив,
ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети
или намразен – злоба не спотайваш,
но… ни премъдър, ни пресвят си ти,
ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник,
ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж,
ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар,
ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!",
ако в тълпата Лорда в себе си опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях,
ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх,
ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж...
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
"Ако", Ръдиард Киплинг
Последно редактирано от paradosou : 09-14-2013 на 18:56