Пише ви едно тъжно момиче.Всичко започна още в началното ,когато започнах да харесвам едно момче.Той беше от типа на лошите момчета.Така и не разбрах какво ставаше веднъж си бяхме много добре ,друг път не се понасяхме ама нали бяхме деца още.Както и да е той беше първата ми любов до гимназията после се разделихме и той си си намери гадже ,а аз имах още толкова силни чуства към него.Много ме болеше ,че всичко свърши и ,че беше с друга и пред мен я целуваше ,после в къщи тайно плаках като малко дете и много страдах.Болката ме промени и станах друга.Вече нищо не ми пукаше както преди ,започнах да пия да пуша и да не уча.Дните ми минаваха ден да мине друг да дойде и света ми беше сив.Ще си кажете какво пък толкова момчета пълно по света...е да ама не за мен тогава нямаше друг, а и бях свикнала с него 5-6 години заедно.В новото училище срещнах друг.Отначало и двамата не се харесвахме.Но после нещата лека полека се промениха.Той ме заговаряше,както и аз него.И ми стана приятно и аз не се усетих кога се влюбих в думите ,очите и гласа му.Винаги ме изслушваше и се смееше на шегите ми.И така както не исках да се харесвам на никой и си бях постригала дългата коса и я бях боядисала ,сега вече искам да се харесам на него ,обаче той ме мисли за лошо и непокорно момиче ,а не знае историята ми и колко ме е боляло....какво да правя да му разкажа ли?Дали няма да ме отреже С никой не ми е така добре както с него...