Вчера му звъннах 3 пъти и трите пъти ми затвори и реших днес да го изчакам до зала, в която тренира.Та видях го и той ме видя и го извиках ама той като някакво бебе- прави се, че не ме чува и трябваше да ТИЧАМ СЛЕД НЕГО,а съм си казала никога след автобус и момче да не тичам... и това не беше най- обидното нещо- настигнах го и той МИ СЕ РАЗКРЕЩЯ в лицето защо съм го ИЗЛАГАЛА (аз него?!) , тичайки след него.И ме остави и аз тъпата като ревнах и седнах на един бордюр за час,два и взе да става много тъмно и реших да си тръгвам.Той живее почти до нас и се засякохме, но този път аз го подминах и той само: Али,Али изслушай ме ама и аз съм инат и не го изслушах;звъня ми сигурно 10 пъти ама така и не му вдигнах.Държа се ужасно твърде много време и не мисля, че заслужава на момента да му се хвърля на врата, но въпреки всичко имам чувството, че започва да се пречупвам...