Здравейте. Обичам своя приятелка от няколко години, с която всъщност се познаваме от може би 10 години. Тя си има приятел от близо 3 години, който всъщност й е първият. Преди около година ми призна, че обича и мен не само като приятел. Няколко пъти съм се опитвал да си я открадна, но тя предпочита да остане с него. Кофти, ама такъв е живота. Един печели друг губи. Проблемът е, че дори да не я виждам, чувам или пиша с нея дори и месец, пак мисля за нея постоянно и си казвам кво толкова, мога да си позволя да я видя за малко, и сутиацята пак става много кофти за мен. Не мога да си я избия от главата, колкото и да опитвам. Имам нужда от нея, но като съм в тази "приятелска" ситуация, съм супер нещастен, че е с него и ревнувам. Изглеждат щастливи и нямат никакви намерение да се разделят, пък и да се стигне до там и да пожелае да е с мен, пак никога не бих превъзмогнал това, че е била с него и е пренебрегвала мен толкова много време,така че и това не ми допада като идея. Ситуацията е кофти от всякъде. Дори не мога адекватно да се изкажа. Наистина имам нужда от съвет, който да ме удовлетвори, колкото е възможно повече.
Като цяло съм човек със самочувствие и не страдам от женско внимание. Аз съм на 24, тя е на 22, ако е от значение.
Последно редактирано от heinplam : 08-17-2013 на 01:46