Бях същата докато бях в гимназията, но мога да ти кажа че не съжалявам и за момент.Е,аз бях хлътнала много яко по един .... тъпак.Предполагам ако се върна назад бих се спряла да го харесвам, защото това ми донесе само разочарования, но пък всяка болка е урок.Няма начин да си кажеш един ден "Еми омръзна ми вече да съм сама,ей сега ще се влюбя". Живей си живота както ти е хубаво и един ден ще стане.Колкото и да се мъчех да се правя на силна и да не залитам по-надълбоко просто не ми се получаваше.Любовта е нещо, което се случва, а не нещо, което можеш да предизвикаш или от което можеш да се опазиш.Не се задълбочавай толкова и нещата ще станат от само себе си. И си избий от главата страхът от нараняване.Няма как да не получиш една-две рани.Но пък те зарастват с времето и са добър урок за бъдещето.Аз също се опитах да съм сериозна и да спра да обичам след мъката, която преживях преди 6 години и се отдадох на безразборни връзки, но когато срещнах сегашния ми годеник разбрах че не си заслужава. Дълго време се инатих да му го призная, но когато го направих ми олекна и сега съм най-щастливата на света.Страхът се преодолява с действие.Успех!