Някога питали ли сте се дали не пропускате нещо съществено? Е, този въпрос си го задавам в продължение на 2 месеца и днес разбрах какво ми липсва. Толкова съм се вглъбила в това да се предпазя от нараняване, че пропускам най-сладките неща на тази възраст. Прекалено много премислям нещата. Преди да направя нещо се питам, какво ще си помисли човека срещу мен затова и в повечето случаи не правя нищо. Анализирам всеки негов ход, какви са намеренията му, сериозен ли е, какво си мисли.. И това, разбира се, е в мой голям минус. Не си позволих да се влюбя нито веднъж, не си позволих да изпитам нещо по-сериозно от моментно привличане. А като гледам приятелките ми как въздишат и се радват на любовта се чудя какъв ми е ш*бания проблем.. Не знам как да се отпусна, да съм себе си, да не премислям нещата толкова, всъщност не искам да ги премислям изобщо вече, но не мога и не мога да се оставя на течението. Как, как да стане ? Вие имали ли сте такъв проблем ? Как се преборихте със себе си ?
( на 18 съм, имала съм гаджета, правила съм с*кс (ако това е от значение))