Отговор в тема
Първоначално написано от defender
разбира се че истинският Бог знае най-добре кои все още не са спасени и кои са, особено след като ние човеците по принцип не можем да виждаме и да знаем всички останали човеци/души на света/вселената както и какво е положението на всеки един от тях - например ако не можем да виждаме и да знаем какво е положението с милиони човеци от собствената си държава, какво остава да виждаме и да знаем колко други населени с човеци планети има в космоса и какво е положението на всеки човек там?!, такива хора, които само знаят да обвиняват, но не и да представят конкретни доказателства, сме срещали хиляди пъти - нито беше първият, нито последният - претенции големи, а пък "покритие" никакво?!
винаги сме отговаряли на достойните въпроси когато са ни питали освен ако не сме разбрали за (съществуването на) някой от тях - например някой може да е задал въпрос някъде из форума и ние да не сме го видяли (но за това пък има лични съобщения), а ако истинският Бог се пробуди, тогава ще дойде спасение за човеците много повече отколкото иначе, затова и целта на вярата е Той да бъде събуждан чрез добри молитви за спасение на хората/душите - Той (съз-)даде вярата именно с тази цел
"И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина(т.е. от седмият ден нататък Той изпадна в състояние на хилядолетен полусън) от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети(т.е. и истинският Бог (съз-)даде вярата като средство за Неговото събуждане), защото в него си почина(т.е. защото от седмият ден нататък Той изпадна в състояние на хилядолетен полусън) от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." Битие 2: 2-3,
"Помни съботния ден(т.е. винаги (вз-)имай предвид времето, през което истинският Бог се намира в състояние на полусън), за да го освещаваш(т.е. за да освещаваш Божието създание/творение докато Той се намира в това състояние на непълна състоятелност да се погрижи съвършено за всички човеци/одушевени веднъж завинаги). Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела(т.е. принципно сте напълно свободни да вършите всичко, с което не се причинява каквото и да е зло на който и да е от човеците); а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог(т.е. обаче докато Бог се намира в състояние на полусън), да не вършиш никаква работа(т.е. да не пропускате да пазите и възстановявате Мирът, Чистотата, Неприкосновеността, Здравето, Добродетелта, Целостта и въобще Благодатта, които Бог е положил в създанието/творението така щото всички човеци да имат живот и да го имат изобилно), ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти(т.е. нито в дейностите си), нито чужденецът, който е отвътре вратите ти(т.е. в вярата); защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина(т.е. но от седмият ден нататък Той изпадна в състояние на хилядолетен полусън); затова Господ благослови съботния ден и го освети(т.е. за това Той (съз-)даде вярата така щото духовниците/духовните служители да освещават създанието/творението докато Той се намира в състояние на полусън)." Изход 20: 8-11,
"И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост](т.е. освен с добра молитва и загриженост за спасението на човеците за изобилен и вечен живот в истинският Господ Бог)." Марк 9: 29,
"И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения(т.е. добри молитви, ходатайства, застъпничества, и благословения) за(т.е. за пълното спасяване на) всичките човеци, за(т.е. за пълното спасяване на) царе и за(т.е. и за пълното спасяване на) всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината(т.е. и всички те да станат добри/праведни). Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът(т.е. одушевеното същество) Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички; за което аз бях поставен проповедник и апостол, (истина казвам, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината. И тъй, искам мъжете(т.е. вярващите мъже) да се молят на всяко място, като издигат ръце свети(сиреч, като правят само добро), а не гневни и препирливи(сиреч, но не и зло), Така и жените да украсяват себе си със скромна премяна(т.е. така и вярващите жени да бъдат смирени), със срамежливост(т.е. с скромност) и целомъдрие(т.е. и благост), не с плетена коса(т.е. не с високоумстване) и злато(т.е. и тщеславие) или бисери(т.е. или чрезмерна мъдрост) или скъпи дрехи(т.е. или възвишеност), а с добри дела, както прилича на жени, които са се посветили на благочестието." 1 Тимотей 2: 1-10
Последно редактирано от npp : 08-29-2013 на 21:34
Бог ще ти въздаде според това, което искаш пред Него, ако наистина винаги предпочиташ преди всичко спасение за всички човеци, тогава Той ще те възнагради, а ако искаш лоши неща за човеците, тогава Той може да те накаже, а ето как от горният цитат на твоят пост се вижда че насосваш вместо да освещаваш - по този начин рискуваш да прокълнеш разни човеци и после Бог да те съди за това
да двама свидетели сме, но засега само аз писах от този потребителски акаунт, ала все пак не смея да изтъквам себе си повече от моят брат по мисия(другият свидетел), ние не знаем каква е нашата мисия, но въпреки това я изпълняваме според както ни се дава от истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос
Последно редактирано от npp : 08-29-2013 на 21:59
Старая се да направя преди всичко анализ, не да те "насосвам". Ако някъде съм изглеждал осъждащ, то вероятно е грешка в подбора ми на думи.
Как точно изпълнявате мисия, която не знаете? Или поне, какво сте направили досега?
Също така, това че сте двама променя всичко. Може ли поне след всеки пост да се подписвате с А и Б, примерно, та да знаем кой пише? Дори и да сте братя по мисия, все пак не сте еднакви. Оставяте частица от себе си във всеки пост. Колко глупаво от моя страна, да не се сетя, че може да пишат двама човека. То обяснява всичко. Аз се чудех защо впечатленията ми от вашия профил са толкова противоречиви.
кофтис драйфлуди двамата знаем че "анализът" ти е подвеждащ, така че и ти приеми един съвет от нас, не се опитвай да саботираш истинският Господ Бог и Неговите люде, иначе можеш да си навлечеш голямо наказание
Последно редактирано от npp : 08-30-2013 на 10:22
Аз се държа човешки, а сега ти си позволяваш да ме обиждаш и дори заплашваш. Изглежда все пак не сте толкова праведни, на колкото се правите. Или това си само ти, "субект А"?кофтис драйфлуд
пошегувах се - нямах намерение да ти се подигравам или обиждам, нито те заплашвам, защото имах предвид рискът от наказание от Бога
Ти май много се страхуваш от божието наказание? Досега наказвал ли те е с нещо?
нима твоя спящ бог се шегува.........
претърпявал съм колосални мъки и то при положение че не съм съгрешавал много
Не, няма да прочета цялата тема.
ще кажа, че трола е скучен.
Това също се връзва, трябва да си преживял много нещастия, за да се отдадеш с такава любов в мисията си, каквато и да е тя. Но не допускаш ли, че именно трудните моменти са те оформили такъв какъвто си? Дали е случайно, че си изтърпял много и в последствие си възприел тази идеология? Не си ли я възприел именно за да компенсираш нещастието? Обекти на твоята идеология са "наранените", а ето че и ти самият си такъв. Затова и се идентифицираш с тях. Не случайно ти казвам, че всичко, което правиш е отражение на самия теб. Само дето не виждаш отражението, понеже си се вгледал в обекта, и през него проектираш "гледането" си.
И така, ако си приел вярата си за да компенсираш някакво вътрешно противоречие, това не те ли прави пряк потребител на тази вяра? Не мислиш ли, че е възможно, всичко, което говориш тук, да си го повярвал единствено за да поддържаш една религиозна илюзия, с която задоволяваш психичните си нужди. В такъв случай, откъде знаеш че това, в което вярваш е истината?
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-30-2013 на 18:32
нима свидетелстваш, че твоя спящ бог е несправедлив към теб.
няма проблеми за вас - сякаш всички проблеми са решени - все още ви е достатъчно комфортно за да можете да си го позволявате, а милиардите погиващи/погинали човеци и до този час въздишат и душите им викат за помощ, разбира се че истинският Господ Бог не е виновен/грешен, но това че само високоумствате никак не решава проблема на страдащите хора - докторчето пак ги насосва, а дефендърчо пак донкихотства
Последно редактирано от npp : 08-31-2013 на 05:59
Проблемите не съществуват извън човешкия ум, проблемът със страдащите не прави изключение. За мен страдащите не могат да са проблем, понеже не се идентифицирам с тях. Не мога да им съчувствам понеже не съм страдащ. При теб обаче нещата не стоят така. И точно в тази насока исках да помислиш, да видиш как външните фактори са ти повлияли, а вярата и борбата ти са просто компенсаторна реакция. Исках за момент да допуснеш, че вярата ти е просто продукт на обстоятелствата. За да видиш че няма истина в нея, нито във която и да е идеология, понеже вярващия в нея има личен мотив да я изповядва, и всяко поклащане на тази фиктивна структура води до разпадане и на самия човек. А никой човек не иска това за себе си, то е инстинктивно заложено. Затова хората са готови да вярват във всичко, само и само да запазят крехката илюзия, в която съществуват. Там където имат цел и призвание, и кауза, за която да се борят, която да придава смисъл и оправдание на всичко, което правят. Ако свалиш всичките си религиозни дрехи и всичките призиви и послания за помощ, борба и спасение, какво би останало от теб? Можеш ли поне за един ден да спреш да бъдеш религиозен, без молитви, постове, свидетелствуване и т.н?
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-31-2013 на 12:06
ако това стане npp ще стане като тебе, а това ще е стъпка назад.
Аз не искам той да става като мен, всеки е уникален в своята собствена патология на психологично развитие. Аз също съм продукт на обстоятелствата.Но има и една вътрешна природа, която не е обособена от външни фактори, понеже тя е вечна и еднаква за всички.Въпросът е единствено да стигнеш до нея, а затова трябва да решиш своята собствена загадка. Затова посоката на развитие винаги върви към самообособяване и индивидуализъм - това е истинския процес на съзряване. Като едно дете, на което вече не му е интересно да си играе с любимите играчки. Това не мисля, че е стъпка назад. Само дето в идеологиите нещата се възприемат малко по различно, там такова израстване се счита за бягство и предателство към принципите на идеологията.
Не искам да отнемам любимата играчка на нпп, нито твоята, понеже никое дете не израства, когато му вземат играчките. Вместо това, променя се вътрешния светоглед и детето вече няма нужда от тях. Затова и всяка промяна първо израства вътрешно във всеки човек и си зависи изцяло от неговото ниво на самоосъзнаване. Към вашето осъзнаване аз не само, че нямам отношение, но и никакво влияние. Всичко е във вашите ръце.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-31-2013 на 12:45
Ние вярваме че човек дори не принадлежи на себе си и затова неговия път е към богоуподобяване, а не към индивидуализъм - освен в случая, че тъй като във всеки човек има заложено нещо божествено и индивидуализмът се разглежда като насоченост на човека към себе си но с цел да преоткрие и развие това заложени божествено в себе си. Ако индивидуализма се разглежда, като нещо друго (от горенаписаното), като развитие на някакви лични заложби чиито източник е индивидиума то тогава е отдалечаване от Бога и разпад и идолопоклонство на индивидума.
ПП: Ако човек принадлежеше на себе си то той щеше да е господар на съдбата и обстоятелствата си .................. но това не е така, в живот на човек често се случват нещо, които са независими и непредвидими от човека, въпреки, че той се е стремил към други неща.
Последно редактирано от defender : 08-31-2013 на 13:06
Никога не съм разглеждал индивидуализма като себепоклонничество, а като следствие от самоосъзнаване . Развиването на заложбите няма голямо значение дали са в името на Егото или Бог, понеже второто понякога се явява заместител на първото.
ПП: Също така, израстването в личен план с цел "богоуподобяване" е най-красноречивия пример за детско подражание и идолизиране. Не дотолкова, че християните искат да се превърнат в Бог, а искат да се превърнат в това, което Бог иска те да бъдат. Също както едно дете се опитва да покрие суровите изисквания на своя баща.
Ето затова, "бого-У-ПОДОБЯВА-НЕТО" няма как да бъде израстване... това е имитация на израстване, чрез покриване характеристиките на някакъв висш образ. Нищо повече.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-31-2013 на 13:42
Ами за мен първото и фалшива имитация на второто (т.е. идол). Може да има само една всемирна истина. не може да има две истини, защото едната истина ще отхвърли другата - така не може да има два бога - или егото или Бог.
ПП: между другото прав си ............... на това му се вика лицемерна вяра.
Последно редактирано от defender : 08-31-2013 на 13:42
тогава стани хирург без да се учиш от другите лекари и учебниците да те видим до къде ще стигнеш.................... отхвърляш очевадни житейски истини, само и само да е на твоето ..................
ако се лекароуподобяваш няма как да станеш лекар.................... така ли бре, баси.
Последно редактирано от defender : 08-31-2013 на 13:57
Ти разбра ли изобщо нещо от това, което казах?
а защо прочие да не е истина това ако вярваш че доброто не е нищо лошо?! - нали вече обяснихме че истината според истинският Господ Бог е доброто, докато лъжата е злото, например ако някой се опитва да убеди другиго че някакъв човек трябва непременно да бъде мъчен за да прокопса, той е лъжец особено ако е вярващ, същото важи и за онези, които причиняват зло другиму - те лъжат себе си и другите като им причиняват зло макар и в такъв случай лъжата да изглежда като явяваща се под/придобила друга форма, а ти можеш ли без да се стискаш да спреш да уринираш поне за един ден?!, или да демонтираш половите си органи и да ги поставиш на нощното си шкафче преди да заспиш така щото след това отново да можеш да ги монтираш едно към едно както са си били и преди(без да умрат)?!, още повече отговорът е "не" що се отнася до същите въпроси но приложени за вярата, тя е невидимият/скритият орган в нашето тяло, който ни кара да обичаме другите а особено страдащите, тя не може да спре да действува в нас, нито е възможно да я изтръгнеш от себе си, нещото, което прави човека верен на доброто, иначе ако не беше така, то тогава мнозина(-та) човеци нямаше да имат никаква любов в себе си, но както дори и най-злите не могат да се разделят с половите си органи или с ръката си или кракът си или с мозъкът си най-малкото защото не биха искали да ги загубят, а и защото не могат да ги демонтират лесно от тялото си така щото после да могат лесно да ги монтират отново, така и вярата още повече не може да се демонтира, нито може да бъде изключена, защото тя дори не се вижда и не може да бъде открита в човешкото тяло тъй като е нещо от материята на душевното/духовното, например ето колко хора бяха изобличавани от собствената си съвест, и колко човеци изпитваха неприятно усещане когато извършваха злодеяния, или колко хора плакаха поради злото на света, и колко негодуваха против несгодите, но вярата малко или много работеше у всеки един, например как можеш да не се трогнеш състрадавайки болката на другите?!, или въобще да не останеш верен на безобидното?!
Последно редактирано от npp : 09-01-2013 на 09:40
Мисля че бъркаш понятията. Истината е напълно самостоятелно понятие, което не се нуждае от етикети като добро и зло. В човешката история и еволюция на социалните взаимоотношения обаче се е наложило схващането че истината е добра, а лъжата е зла, най-вече защото лъжата рано или късно излиза наяве и носи страдание. Но това не прави доброто да е истина, понеже доброто е само етикет, лепнат върху истината. В доста случаи истината е най-голямото зло за хората. Ако всички хора в социума изведнъж осъзнаят в какви лъжи вярват, ако осъзнаят колко лъжат останалите и най-вече самите себе си, то би настанала абсолютен хаос. Идеята за доброто и злото също е една потребна лъжа, която автоматично дава правото на един човек да отхвърли всичко неудобно, и в същото време да приеме на драго сърце, всичко което му е удобно. Затова и понятията добро и зло са се променяли коренно през човешката история, но не и истината - тя е винаги вечна. Въпреки че като сътворено от човека понятие, тя също претърпява промени, но не в исторически, а в чисто личностен план - в зависимост от нивото на разбиране на понятията.
Също така, въпросът ми дали можеш да спреш да вярваш, беше по-скоро реторичен. Знам че не можеш, поне не и на този етап. Но това си се отнася само за теб. Вярата може да бъде "изтръгната", въпреки че това не е много подходяща дума. Вярата, може да загуби своя смисъл, дотолкова понеже губи своята функция и необходимост. Но това е въпрос на вътрешно израстване, някъде по линията между неосъзнатия социален етап и индивидуалното осъзнаване.
Ето един материал за вярата, където явлението е разгледано по-комплексно.
http://www.izvorite.com/smf/index.ph...d&topic=1538.0
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 09-01-2013 на 11:33
истина ли е че никой човек не би предпочел да трябва да търпи неприятното или най-малкото непоносимото за него?, и истина ли е че нито един човек не би пропуснал въможността да се наслаждава на приятният или най-малкото пълен с удоволствия Рай за всички човеци?, ето как истината е че доброто винаги превъзхожда злото, и че само доброто е истина(-та) и правда(-та), докато злото е лъжа(-та) и неправда(-та), правилната вяра е нещо, което никой не може да унищожи, защото Тя произлиза от Онзи, Който наистина е единственият истински Господ Бог, а Той е по-силен от всичко, защото е над всичко, и Той е Който винаги остава верен на пълното спасение и осигуряване за всички човеци/души дори и ако човек е в състояние на пълна смърт или ако душата е в състояние на пълно несъществуване, и понеже Той не може да умре или заспи напълно но винаги остава достатъчно буден така щото да поддържа основните неща, които е създал и положил, затова и вярата (под една или друга форма) не може да спре да съществува във всеки един човек, понеже именно Той е истинската Светлина, Която свети във всеки човек (Йоан 1:9-10)
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
