Какво да правя, имам чувството че съм Бог

[Otis_Driftwood]

защо въобще човек трябва непременно да се поставя за нещо или някой?!, не е ли по-важно да се осигури изобилен и вечен живот на онези хора, които все още не са придобили такъв, отколкото да се изживяваш като нещо или някой?!...................................... .............
какво ако имаш всичкото богатство на света, а спасение за човеците няма, но всички те погиват/умират?!

Това е АБ-то на всяка идеология. Обекта на идеологията може да приеме всякакви форми, но винаги е проектиран извън човека, вярващ в идеологията, и така остава напълно несъзнателен. В случая обекта е "неспасените", което е съвсем аналогично на "онеправданите", "засегнатите" и "наранените". Всяка идеология си има такъв обект. Примерно в политическите идеологии, винаги има значими за идеологията личности, които винаги се проектират като наранени и обезправени. Те стават мъченици на идеологията, а за "последователите" - образ, в който привиждат себе си и своето собствено вътрешно състояние. Затова и се идентифицират с него, понеже му съчувстват. Ако си говорим за мъченици. Християнството в крайна сметка си е култ към мъртвец - мъченик. В култовете към герои и "големи личности", идентификацията става не чрез съчувствие, а чрез възхищение, което се проявява в явлението "подражание". Но и там, именно тези, които се изживяват като "малоценни", боготворят "пълноценния", "онзи, който си е дал живота за нещо"- Това е източника, захранващ всеки, който се отдава в името на своя идеология. Най-интересното е обаче, че всеки вярващ в идеология остава напълно несъзнателен за причините, поради които застава зад каузи - а именно самия себе си (или социума, при по-конформистките идеологии, но там двигателя е страха). В момента все едно си застанал пред едно мръсно огледало и виждаш само мръсотиите, но не и собствения си образ. Каузите ти колкото и да са благородни, все пак са плод на твоите потребности и фантазии. Не осъзнаваш, че образът на "неспасените" съществува единствено в твоите вътрешни "игри" на огледала и отражения. Неспасените не съществуват извън твоя ум. За мен няма неспасени, за повечето хора също. Хора умират откакто има хора, даже сега умират много по-малко, и то най-вече заради онези, които не са чакали помощ свише. Смъртта е естествена част от цикъла на живота, а дори и да не е естествена, то наличието й е факт. Ако не желаеш да я приемеш и си измисляш истории за спасение и вечен живот, вече е друго нещо. Но няма общо с истината.

Също така, защо смяташ, че искам да се изживяваш като някакъв "по" от останалите? Позицията ти не е задължително да изразява някакво предимство пред останалите. Питах те за позицията ти в своите собствени очи, не е нужно да се изживяваш като нещо повече от останалите. Ето примерно дефендър се изживява като грешник, не като светец. Ако това не искаш да кажеш, то поне кажи каква е практическата ти роля? Какво точно правиш, каква е мисията ти?

ПП: Вие вярно ли двама човека пишете, защото не забелязвам разлики в стила на писане?