Какво да правя, имам чувството че съм Бог

[defender]

Затова посоката на развитие винаги върви към самообособяване и индивидуализъм - това е истинския процес на съзряване.

Ние вярваме че човек дори не принадлежи на себе си и затова неговия път е към богоуподобяване, а не към индивидуализъм - освен в случая, че тъй като във всеки човек има заложено нещо божествено и индивидуализмът се разглежда като насоченост на човека към себе си но с цел да преоткрие и развие това заложени божествено в себе си. Ако индивидуализма се разглежда, като нещо друго (от горенаписаното), като развитие на някакви лични заложби чиито източник е индивидиума то тогава е отдалечаване от Бога и разпад и идолопоклонство на индивидума.

ПП: Ако човек принадлежеше на себе си то той щеше да е господар на съдбата и обстоятелствата си .................. но това не е така, в живот на човек често се случват нещо, които са независими и непредвидими от човека, въпреки, че той се е стремил към други неща.