Никога не съм разглеждал индивидуализма като себепоклонничество, а като следствие от самоосъзнаване . Развиването на заложбите няма голямо значение дали са в името на Егото или Бог, понеже второто понякога се явява заместител на първото.
ПП: Също така, израстването в личен план с цел "богоуподобяване" е най-красноречивия пример за детско подражание и идолизиране. Не дотолкова, че християните искат да се превърнат в Бог, а искат да се превърнат в това, което Бог иска те да бъдат. Също както едно дете се опитва да покрие суровите изисквания на своя баща.
Ето затова, "бого-У-ПОДОБЯВА-НЕТО" няма как да бъде израстване... това е имитация на израстване, чрез покриване характеристиките на някакъв висш образ. Нищо повече.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 08-31-2013 на 14:42