Какво да правя, имам чувството че съм Бог

[npp]

Проблемите не съществуват извън човешкия ум, проблемът със страдащите не прави изключение. За мен страдащите не могат да са проблем, понеже не се идентифицирам с тях. Не мога да им съчувствам понеже не съм страдащ. При теб обаче нещата не стоят така. И точно в тази насока исках да помислиш, да видиш как външните фактори са ти повлияли, а вярата и борбата ти са просто компенсаторна реакция. Исках за момент да допуснеш, че вярата ти е просто продукт на обстоятелствата. За да видиш че няма истина в нея, нито във която и да е идеология, понеже вярващия в нея има личен мотив да я изповядва, и всяко поклащане на тази фиктивна структура води до разпадане и на самия човек. А никой човек не иска това за себе си, то е инстинктивно заложено. Затова хората са готови да вярват във всичко, само и само да запазят крехката илюзия, в която съществуват. Там където имат цел и призвание, и кауза, за която да се борят, която да придава смисъл и оправдание на всичко, което правят. Ако свалиш всичките си религиозни дрехи и всичките призиви и послания за помощ, борба и спасение, какво би останало от теб? Можеш ли поне за един ден да спреш да бъдеш религиозен, без молитви, постове, свидетелствуване и т.н?

а защо прочие да не е истина това ако вярваш че доброто не е нищо лошо?! - нали вече обяснихме че истината според истинският Господ Бог е доброто, докато лъжата е злото, например ако някой се опитва да убеди другиго че някакъв човек трябва непременно да бъде мъчен за да прокопса, той е лъжец особено ако е вярващ, същото важи и за онези, които причиняват зло другиму - те лъжат себе си и другите като им причиняват зло макар и в такъв случай лъжата да изглежда като явяваща се под/придобила друга форма, а ти можеш ли без да се стискаш да спреш да уринираш поне за един ден?!, или да демонтираш половите си органи и да ги поставиш на нощното си шкафче преди да заспиш така щото след това отново да можеш да ги монтираш едно към едно както са си били и преди(без да умрат)?!, още повече отговорът е "не" що се отнася до същите въпроси но приложени за вярата, тя е невидимият/скритият орган в нашето тяло, който ни кара да обичаме другите а особено страдащите, тя не може да спре да действува в нас, нито е възможно да я изтръгнеш от себе си, нещото, което прави човека верен на доброто, иначе ако не беше така, то тогава мнозина(-та) човеци нямаше да имат никаква любов в себе си, но както дори и най-злите не могат да се разделят с половите си органи или с ръката си или кракът си или с мозъкът си най-малкото защото не биха искали да ги загубят, а и защото не могат да ги демонтират лесно от тялото си така щото после да могат лесно да ги монтират отново, така и вярата още повече не може да се демонтира, нито може да бъде изключена, защото тя дори не се вижда и не може да бъде открита в човешкото тяло тъй като е нещо от материята на душевното/духовното, например ето колко хора бяха изобличавани от собствената си съвест, и колко човеци изпитваха неприятно усещане когато извършваха злодеяния, или колко хора плакаха поради злото на света, и колко негодуваха против несгодите, но вярата малко или много работеше у всеки един, например как можеш да не се трогнеш състрадавайки болката на другите?!, или въобще да не останеш верен на безобидното?!