Мисля че бъркаш понятията. Истината е напълно самостоятелно понятие, което не се нуждае от етикети като добро и зло. В човешката история и еволюция на социалните взаимоотношения обаче се е наложило схващането че истината е добра, а лъжата е зла, най-вече защото лъжата рано или късно излиза наяве и носи страдание. Но това не прави доброто да е истина, понеже доброто е само етикет, лепнат върху истината. В доста случаи истината е най-голямото зло за хората. Ако всички хора в социума изведнъж осъзнаят в какви лъжи вярват, ако осъзнаят колко лъжат останалите и най-вече самите себе си, то би настанала абсолютен хаос. Идеята за доброто и злото също е една потребна лъжа, която автоматично дава правото на един човек да отхвърли всичко неудобно, и в същото време да приеме на драго сърце, всичко което му е удобно. Затова и понятията добро и зло са се променяли коренно през човешката история, но не и истината - тя е винаги вечна. Въпреки че като сътворено от човека понятие, тя също претърпява промени, но не в исторически, а в чисто личностен план - в зависимост от нивото на разбиране на понятията.
Също така, въпросът ми дали можеш да спреш да вярваш, беше по-скоро реторичен. Знам че не можеш, поне не и на този етап. Но това си се отнася само за теб. Вярата може да бъде "изтръгната", въпреки че това не е много подходяща дума. Вярата, може да загуби своя смисъл, дотолкова понеже губи своята функция и необходимост. Но това е въпрос на вътрешно израстване, някъде по линията между неосъзнатия социален етап и индивидуалното осъзнаване.