Отговор в тема
Здравейте! Ходя с едно момче от няколко месеца. Много е готин, с чувство за хумор и съм 100% сигурна, че ме обича. Винаги си говорим откровено за всичко обачее.. е, много е ревнив. На ден ми се обажда 4-5 пъти и ми е правил проблеми за това, че съм изключвала телефона си или пък ако ме пита дали съм с друго момче и аз не отговоря на минутата започва да ми се кара. Понякога ме целува насила, или пък ми разказва какви "лоши" неща ще му се случат ако му изневеря. Иска той да ме взема и да ме изпраща до вкъщи, а всеки път когато му отказвам ми вдига скандал за това, че винаги става моето. Знае паролата ми във фейса. А когато нещо не му се понрави започва да ми причинява болка по някакъв начин, дали ще стиска или бута няма значение след това му минава но не се извинява. За сега това не ми изглежда страшно, но сякаш се опитва да ме контролира и честно казано ме е страх от това да го ядосам, защото не знам какво може да направи. Според вас каква е ситуацията- прекалено много любов или психопат ?! (:
човек, който посяга най-добре не дръж до себе си (:
По- добре се раздели с него. Щом отсега ти причинява физическа болка и те натоварва психически не си представям след време какво ще е.
Първо може да поговориш добре на тази тема с него. Да му обясниш, че страховете му са неоснователни и пр., но все пак мисля, че е по- добре да не си с такъв тип човек.
+1Първоначално написано от cw3tty
психопат
weche dadoxx wsicho za da buda s tebb tii predadee meee .. ;]
Щом си позволява да ти посяга физически, не мисля че ти трябва такъв човек. И все пак поговорете. Седнете и поговорете спокойно за всичко, което те притеснява в държанието му. Не може да те контролира постоянно, всеки човек има нужда от време за себе си и лично пространство. Ако не те разбере, не мисля че трябва да му търпиш тормоза. Мъж,който посяга на жена за мен лично не може да се нарече такъв. На колко години сте бтв ?
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless
Ами аз на 17 той на 19. Иначе сме сядали и обсъждали някои теми без да се караме съвсем спокойно. Той е много отговорен, обаче се пали мн. лесно. А понякога имам чувството, че се държи с мен с като негова дъщеря, супер отговорен и грижовен е, обаче както казвам има и моменти в които просто се опитва чрез физическа болка да промени мнението ми.
Въпроса е там, че не посяга да ме бие, а например хваща ръката ми и стиска или пък ме хваща за бедрото по "меката част", а там стисне ли много боли и подобни истории. Лошото е, че не мога да преценя дали си струва да го зарежа за това. Интересното е, че когато ме нарани без да иска веднага се извинява и валят целувки и прегръдки, но когато е ядосан и го прави вижда, че ме боли и чак след като започна да мърморя ме оставя, но никакви извинения не следват, все едно ми казва, че съм го заслужила.
То така се започва, първо ще е само някаква физическа болка, после ще те бие, ще те рита, ще излизаш пред приятелки (ако въобще ти позволи да имап такива) с номера, че си паднала в банята или си се блъснала някъде и колкото повече търпиш, толкова по-трудно ще ти е да го оставиш. Ревността не се лекува, а ако някой те е ударил веднъж, какво ще го спре да го направи отново?
От разказа ти не рабрах, как точно ти показва, че те обича, че си толкова сигурна, по-скоро те приема като негова вещ. И определено имаш много сериозна причина да го зарежеш.
Така се започва. Чисто и просто форма на обсебване. Сега иска да те прибира и връща от училище, мислиш си че се грижи за теб, осигурява ти безопасност и т.н., но не е само това. След време ще започне да прави проблеми за това че си се видяла с някой твой приятеЛ, примерно, ще те отдели от приятелки и семейство и така. Ще следи фейса ти, както вече прави, може да поиска дори да го премахнеш. Винаги мотива ще е, че това е за твое добро. След всеки удар може би ще се извинява, но ще те накара сама да започнеш да се самообвиняваш, че заради теб стават скандалите и ще му простиш.
Недей, прекрати тая връзка на момента, от личен опит ти казвам, след време когато осъзнаеш че искаш вече да живееш своя живот, а не тоя дето ти се диктува, вече ще е късно.
Едната любов не променя факта, че ти си Човек и трябва да се държат с теб като с такъв, че имаш свое мнение и своя свобода. Все пак замисли се, майка ти и баща ти не са те отгледали, за да те тормози някой си пикльо.
Да, разбира се, една връзка иска своите компромиси и лишения, но не по този начин.
^ Ах, почти дабъл пост :Д
Определено се замислих над това, което каза. Ами не знам и аз точно как съм толкова сигурна, просто малките жестове, начина по който ме гледа, а и това, че той също прави доста компромиси за мен може би ме навиха да мисля така. Обичам го, и той вече поне пред мен е доказал, че ме обича обаче не искам да ме възприема като негова ВЕЩ! Трябва сериозно да помисля какво да направя...
Ами вече го направи. Има едно момче, с което се зарибявахме пред да тръгна със сегашния, обаче не се получиха нещата и си останахме нормални приятели. И един ден ми звънна, защото искаше да се видим, обаче моя като чу на момента започна да ми мърмори и да ми подхвърля уж на шега разни коментари по негов адрес. Но все пак оня е нещо като бивш и помислих, че е нормално да реагира така.
Не мисля,че с тази ситуация може да става дума за силна любов, а адска параноя. А щом живееш в страх да не го ядосаш, смятай за какво става дума. Любовта не е да имаш въже на врата и да бъдеш контролиран във всяка минута от живота ти, а да си свободен с човека до себе си. С други думи параноята му е твърде голяма, задушава те, притиска те, по-добре се опитай да го оставиш и продължи без него, със сигурност навън те чака някой по-добър, които знае как да се отнася с момичето до себе си!
Най-скъпото е онова,за което плащаме със сълзите си!
Трудно е да очакваш нещо,което знаеш,че няма да се случи.. но още по-трудно е да се откажеш,когато знаеш,че това е всичко,което искаш!
Едва когато се докоснеш до истинското,разбираш колко фалшиво и незначително е било всичко останало!
Виж сега първо поговори с него и тогава мисли какво да правиш.Това което той прави не е нормално.Но представи си,че искаш да се разделите,той ще откачи и бог знае какво ще направи.За това,ако трябва и на лекар го заведи :Д,но това не е нормално.Неговото не е любов.
Това, което се случва е сигурно през 5% от времето ни прекарано заедно, през останалите 95% е напълно прекрасен и нежен човек. Рядко се случва, но все пак е факт. А има моменти в които си казвам "да, сега ще откачи като чуе за това", а той реагира толкова спокойно или обратното - пали се от нещо незначително. Харесва ми някого да го е грижа за мен, но не и да ме обсебва.. Проблем сега е как да му кажа, че искам да го зарежа.
Щом 95% от времето е прекрасен, не можете ли просто да се опитате да изгладите останалите 5% ? Знам ли, поговорете пак за да не съжаляваш пък след това. Ако все пак си решила да не си с него повече му кажи истината иначе едва ли би разбрал грешката си. Въпреки че, това че ти причинява физическа болка дори 5% от времето означава,че не те заслужава.
Последно редактирано от scandalousLady : 08-24-2013 на 19:27
to feel your pain, you feel mine
go inside eachothers minds
just to see what we'd find .. ♥
soulless
Ако трябва да ти отговоря честно, всъщност съм много объркана. Заслужава ли си да му дам шанс, дали наистина тези негови "странности" могат да доведат до нещо наистина лошо и дали няма да направя грешка като го зарежа, след като го обичам толкова много и е единственния досега който е успял да ме накара да се чувствам щастлива и специална. Може пък случилото се да е било просто изблик на гняв, ако не се влошат нещата няма смисъл да го зарежа, защото това мога да го търпя. Не е проблема във физическата, а в психическата болка която ми причинява. Не очаквам да се промени така че едва ли разговор ще оправи ситуацията.
Това неговото изобщо не е нормално.. Как така "просто изблик на гняв" .. ами че той просто от изблик на гняв може и да те пребие.. Дори и тези неща, които прави да се случват само в 5% от случаите, в които сте заедно, пак не е нормално.. Не може така да те обсебва и да те държи като куче на каишка.. Много хора преди мен го казаха и ще го повторя- това не е любов, а параноя.. Щом си говорила с него и нищо не се е променило (а и не вярвам да се промени)- бягай надалече от него и НЕ се замисляй нито за секунда- много ти се моля!
Абе хора не се обиждайте обаче вие споделяте с чужди хора всичко, а с човека до вас нищо.Как искаш онзи човек да те разбере след като не споделяш нищо с него.Седнете и поговорете.Колко пъти да повтарям? Ако не говориш с него нищо няма да се промени.
Понякога,когато човек се ядоса може де те стиска,но това ако ще се случва,би трябвало да е в годината един път,всеки си има изблици на гняв,но щом постоянно си под психически и физически тормоз/донякъде/ по-добре се разделете,ако ходите по-дълго време знаеш ли го какво може да ти причини,всеки си има нужда от лично пространство.
Страх ме е че просто ще ми се изсмее в лицето и ще каже: Какво те е прихванало, няма нещо такова и разни такива иронични разсъждения...
Махай го.
"много ме притиска" "не ме обича вече" ... жените никога не сме доволниговори с него !
Еми честно да си кажем то и аз нещо започвам да си мисля така.. ако обръща внимание - оф, досаждаш, ако ли пък не- просто не ми се мисли какъв скандал можем да им устроим...."много ме притиска" "не ме обича вече" ... жените никога не сме доволни
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
