Първо, може би само факта, че търся мнение от тотално непознати хора показва в каква безизходица съм. Не съм малка и недорасла и ще се радвам, ако получа добри съвети.
Много дълго време (4 години) имах приятел. Нещата бяха много сериозни, но наскоро се наложи той да замине за неопределен период от време в чужбина. Говорихме дълго и решихме като се прибере да решим как да продължат отношенията ни. Засега оставихме всичко на никакво ниво.
Започнах съвсем невинно да поддържам връзка с друго момче. Още първият път щом се видях с него му разказах как стоят нещата с моя бивш приятел и той ги прие нормално. Продължихме да се виждаме и всичко беше много хубаво, но аз се държах изключително дръпнато на моменти. Това, че съм била толкова много време с някой ме караше да се страхувам много от това да бъда с някой друг. Бях много лоша и заядлива и постоянно му намеквах с действия, че аз рано или късно отново ще се събера с бившия ми.
В един момент на него явно му омръзна от потайности и несигурност и ми каза, че иска да приключим. Както почти всички момичета започнах да обсъждам и анализирам отношенията ни и осъзнах колко зле съм се държала с човек, който наистина харесвам. Звъннах му още веднага и говорихме много дълго време за нас, но извиненията ми бяха позакъснели. Той ми спомена, че щом е решил нещо, няма връщане назад. Като повечето хора, аз осъзнах стойността на нещо, когато го загубих.
Какво ще ме посъветвате да направя? Не искам да изглеждам жалка и смешна с постоянни търсения и смси. Уважавам решението му да не бъде с мен и го приемам с достойнство. Що-годе съм пораснала и желая някакъв разнежващ жест, с който да му покажа какво значи за мен, може би единствено така ще му покажа мн неща
Последно редактирано от 998877 : 08-26-2013 на 18:24