Здравейте корфии^^,

може би това не е правилния раздел, но пък в Спорт ще бъдат пристрастни, а и вие сте ми любимци . Вчера имаше един спор, в който се казва, че спорта е едва ли не е за глупави, посредствени хора...Ок, за мен лично спорта е нещо като изкуство, начин на живот. Истински се възхищавам на спортистите, които правят всичко възможно, за да усъвършенстват повече и повече себе си и да поставят все по-високи летви на съперниците си. Това е един вид намиране на смисъл в живота като се замисля. Отдаваш му толкова много, целият ти живот се променя. Да вземем например зимните спортове, защото аз се интересувам главно от тях. Спортистите отдават почти цялото си време през топлия сезон, за да могат да се подготвят и през състезателния сезон дават всичко от себе си, за да се докажат. За тях това е начина на живот, смисъла, това, не което посвещават огромни усилия и време. Правя асоциация между спорта и ученето, жаждата за знание. Сигурно звучи тъпо и ще си кажете, както вчера стана, че спорта е за 'малоумници', ноо не. Така както един учен иска да да научава все повече и повече, така и спортиста иска да достига нови висоти в подготовката и представянето си. И за мен това е истинската глупост да се гледа надменно на спорта и да се казва, че в него няма нищо специално. Едва ли да сте чували, но се пак нека спомена Оле Ейнар Бьорндален - краля на биатлона. Как да не му се възхищаваш на такъв човек и да не го признаеш за велик?! Та той мисля, че вече минава 40 години и все още продължава да печели, сред невероятно голямата конкуренция от млади биатлонисти на по 20-25-30 години. Това не е ли истински талант, човек, на когото да се възхищаваш?..

Ще спра дотук, че стана много дълго и едва ли да го прочетете.

Та така мили деца, не си мислете, че книгите са единственото велико и духовно-извисяващо нещо. Това е само вашата гледна точка...