Violenza, и аз до този извод стигнах, когато си мислех за причината да са такива нещата..Но не мога да намеря решение различно от раздяла - или аз трябва да го дръпна нагоре в това отношение (но нямам идея вече как), или той ще ме дърпа надолу и ще ме прави нещастна и да се чувствам като някой парцал, който приема да се държат с нея кофти и си мълчи, за да има мир..И другото е раздяла, защото на моменти наистина не издържам да съм все аз лошата като покажа, че не съм парцал и си имам мнение, но е безумно хора, които не могат да се разделят и за ден, още имат чувства един към друг и нямат други проблеми да се разделят за такова нещо..Два дена съм в драмата, събирам си багажи и работи, много ми тежи, ама не мога да си тръгна, все едно още имам надежда, че може нещо да се направи..но е адски трудно, защото струва много усилия от моя страна и преглъщане на неприятни неща и след това не мога да кажа, че няма промяна..има, вече не си позволява да ми казва ей гъз и т.н., но в други моменти агресира срещу мене много - че едва ли не го ограничавам и аз съм кривата, а той си е ок..нали всички в обкръжението му се държат така..А като го питам дали мисли, че искам от него нещо ненормално - казва не..обаче иначе яко агресира и едва ли не му било зле с мен, защото винаги се караме за такива неща.. е, на мен ми писва да падам на неговото ниво и да се държа като него всеки път, за да види, че реално не е приятно никак..Само си пилеем нервите и връзката, вместо да правим нещо приятно и готино, за да му показвам защо твърдя, че нещо е кофти..И не мога да продължавам така..Иска ми се да се замисли над нещата просто, вместо да трябва да сгреши, да прецака всичко, после и аз да прецакам нещата, за да може да види и усети за какво съм говорила..