От много време се познавам с едно момче,да речем 4-5 години.Познати сме,на здравей,как си сме,не сме излизали,но си пишем от време на време, а започнем ли,седим с часове пред компютрите.Наистина ми е приятно с този човек..осъзнавам,че наистина не се познаваме добре,но знам,че е най-милото и добро момче което познавам,има такова отношение хубаво...Преди ми е намеквал,че съм му слабост,но защо тогава никога не ме е викал да излезем.И аз съм му казвала ,че трябва някой път да излезем и той се съгласява,разбира се,ноо само дотам.Може да прозвучи смешно,но винаги си пишем целувки и наистина ме радва когато ми прати такава.Мисля,че трябва да съм по настоятелна с него,но незнам как да го направя,все по някое време ще излезна голяматаа досадница.Според вас да напирам ли да излизане (а знам,че излезем ли всичко ще се промени) или да спра да се занимавам и да си давам напразни надежди.Онзи ден например му бях казала,че много обичам да седя навън когато е валяло,а той след малко ми каза,че ако не съм живяла толкова далече от мен е щял да дойде.Зарадвах се наистина много,дори от думи.Знам,че е сериозно момче, не е бройкаджия.А и да не забравя аз съм на 19,той на 20.Кажете вашия съвет