Какво мислите за гражданската война в Сирия? Ще прерасне ли в регионален, а по-късно и в световен конфликт?
Има ли логика Асад да използва химическо оръжие, знаейки, че е въпрос на часове да се разгласи по целия свят? Не е ли това просто един повод за започването на един по-сериозен конфликт?
Редно ли е Западът и половината Велики сили /без Китай и Русия/ да подстрекават и спонсорират свалянето на едно чуждестранно правителство?
Според вас марионетка ли е ООН?


Ето една статия, която намирам за интересна:

Само 12 от цял свят крепят Асад
НЮ ЙОРК - Едва 12 държави в целия свят подкрепят режима на Башар ал Асад, който за 11 месеца изби 6000 опозиционери в Сирия, предаде Ройтерс.
Общото събрание на ООН прие късно завчера със 137 гласа “за”, 12 “против” и 17 “въздържал се” резолюция, която призовава Асад незабавно да прекрати насилието срещу народа си и да сдаде президентския пост. Сред гласувалите против бяха Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Венецуела и Боливия.
“Асад никога не е бил толкова изолиран”, констатира посланичката на САЩ в ООН Сюзън Райс по повод резолюцията, сред чиито 75 автори е и България.
“Впечатляващото мнозинство, с което бе приета резолюцията, е ясно доказателство за решимостта на световната общност да сложи край на страданията на сирийския народ”, коментира вчера външният ни министър Николай Младенов. И обеща България да продължи да подкрепя законните искания на сирийците за оттеглянето на Асад.
“Сега е ред и на Съвета за сигурност да поеме отговорността си и да наложи ясно изразената воля на ООН”, каза още Младенов.
Приетият от Общото събрание документ е подобен на проекторезолюцията с плана на Арабската лига за Сирия, която не можа да мине в Съвета за сигурност на 4 февруари заради ветото на Русия и Китай.
Руският посланик в ООН Виталий Чуркин посочи, че имало обезпокояваща тенденция към налагане на “външна формула за политическо решение” в Сирия. А в Дамаск китайският зам. външен министър Чжай Цзюн отсече, че Пекин е срещу насилствена смяна на режими.
“Арабската лига е троянски кон, който Западът и Израел използват умело в заверата си да помагат на терористичната опозиция да превземе Сирия”, каза сирийският посланик в ООН Башар Джафари.
Близкият изток - Западен модел на 100 години
За последен път Сирия е паднала на 24 юли 1920 г. и това събитие, макар и далеч от катаклизъм, предопределя цялостния географски и политически облик на днешния Близък изток, както и отношението на арабите към Великите сили - като към шайка лицемерни империалисти.
По онова време Сирия е арабско кралство, което обхваща териториите на съвременна Сирия, Ливан, Йордания, Израел, палестинските територии и Северен Ирак. Националистите в Дамаск основават кралството си на 8 март 1920 г., въпреки че още на Парижката мирна конференция от 1919 г. става ясно, че Великобритания няма да изпълни обещанието си да ги подкрепи.
През 1916 г., в разгара на Първата световна война, Лондон успява да накара арабите да вдигнат въстание срещу Османската империя, гарантирайки им, че след войната ще си направят общоарабско кралство от Египет до Персия. Това става със серия писма между британския посланик в Египет сър Хенри Макмахън и шарифа на Мека (пряк наследник на ислямския пророк Мохамед) Хюсеин бин Али.
Но още същата година, зад гърба на арабите, Великобритания подписва тайно с Франция споразумението “Сайкс-Пико” за бъдеща подялба на арабските земи. А през 1917 г., с Балфурската декларация, обещава на ционистите арабска Палестина за национален дом за евреите.
Тези две договорки се официализират на Парижката мирна конференция и Великобритания и Франция получават т.нар. мандати в Арабия, които на свой ред са потвърдени от конференцията в Сан Ремо през 1920 г.
Париж взема териториите на днешна Сирия и Ливан, а Лондон - Месопотамия (Ирак). За предателството си към арабите, британците са възнаградени от французите с мандатите в Палестина и в богатия на петрол район на Мосул, който днес е иракски, но по онова време е бил сирийска територия.
Затова британците напускат Дамаск през юли 1920 г. и оставят сирийците сами срещу мощната френска армия. Крал Фейсал I решава да се предаде без бой, но силите му се изправят срещу французите в битката при Мейсалун, където са разгромени.
Така Великите сили създават разпокъсани арабски държавици с марионетни монарси и поставят началото на вече близо век политически, етнически и религиозни конфликти в региона.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1236635