Трудно е за обяснение. Заедно сме от твърде много време и знам, че под студената му обвивка все още го има онова мило момче, което ми четеше приказки, когато не можех да заспя. Обвинявам себе си за промяната му, въпреки че никога не е само единия виновен. Не само го обичам, той е част от мен, от семейството ми дори. Досега съм си споделяла целият живот с него, нямам друг близък човек, а честно казано не искам и да имам. Колкото и неща да ми причини, аз винаги ще го оневинявам. Не знам кой е по-виновен - той, който ме тъпче психически или аз, която постоянно си хващам разни идиоти да ме разсейват. Не искам да повярвам, че не сме един за друг. Чаках го прекалено много време, за да се разделя с него сега, търпях му всички връзки, една от която близо 2 години, само и само за да бъде накрая с мен. Понякога имам чувството, че подсъзнателно искам да му го върна за това. Не знам. Не мога да спя, не мога да ям, нищо не мога да правя.