Е, как да ме уважава след всичко това. Сега е отвратителен, но той твърди, че аз съм виновна. Наистина, непоносима съм, мрънкам за всичко, избухлива съм, а и с тези глупости сега... Понякога, когато сме заедно, направо кипя от щастие, а в други моменти направо ми иде да скоча отнякъде, но е за предпочитане пред това да го няма. Просто... не мога. Ужасно съм привързана. Искам да му се извиня подобаващо за.. тази изневяра, но засега единствените ми идеи се въртят около серенада под балкона и висене пред тях, а силно се съмнявам това да е подходящото решение. Дали не е най-добре да спра да го занимавам и да го оставя да премисли нещата? Страх ме е, че ако го направя, може би никога няма да ме потърси...