Какво да правя?

[Teryy]

Толкова съм отчаяна че вече не знам кой път да поема..
Майка ми и баща ми са разделени и от 10 години живях с майка ми и нейния и приятел, но сега нещата са много различни.. с нейния приятел се разделиха .. тя остана без работа..просто е прекалено капризна и не и се работи-свикнала е някой да я гледа и да и дава.. Нямах никакъв контрол при нея, не се интересуваше в колко се прибирам и колко съм изкарала в у-ще. (на 16 съм) Но пък за сметка на това никога не ме е лишавала от нищо. Накрая толкова се карахме че отидох да живея при баща си.. Проблемът беше парите и нуждата че съм на тази възраст в която точно сега имам нужда от пари, а нейния проблем беше че не иска да работи .. При баща ми съм вече от 1 месец и някак много по трудно ми е .. кара се за най - дребните неща.. постоянно ме сравнява с майка ми.. а и той толкова години е бил сам и е свикнал да живее без никой друг - човек мислещ само за себе си. Даже като не бях при него, не ме и търсеше изобщо..все аз трябваше да му звъня. Стоя само и единствено докато майка ми се оправи финансово .. но от скоро само ми казва " ако дойдеш тук парите пак няма да стигат.. то за мен не стигат, та за теб" .. баща ми и той казва същото,че все не му стигали.. а иначе всеки месец с нов телефон.. и акълите на двамата са като на 5-годишни и проблема ми е че заради тях страдам и аз.. защото мислят само за тях си.. и от скоро съм изпаднала в една депресия където не знам какво да правя и при кого да остана..и двамата ми говорят против другия..а пък те не се виждат какви са.. Даже на моменти ме обвземат разни мисли че съм просто една голяма грешка и не трябва да живея....

[hristo99]

Ти не би трябвало нищо да правиш, а родителите ти да се сетят че трябва да поемат отговорност, че си непълнолетна и трябва да се грижат за теб докато не навършиш 18 години. Но ето... Налага се да се обърнеш към някого. Трябва да намериш подкрепа. Не може майка ти да яде хляб от детските ти надбавки! То това да не полагаш грижи, необходими на детето ти, е направо за закрила на детето. А как може дори да си помислиш, че си грешка? Майка ти не работи, баща ти е скръндза и егоист, а ти да си виновната и ти да страдаш? Във всички или почти всички случаи хората, които се обесват, в момента, в който увиснат, им се приисква да не бяха правили това. Със самоубийството ще привлечеш вниманието на родителите ти, ще те разберат, но ще е твърде късно - вече ще си мъртва.

[JustaLittleKid]

^ Съгласна съм с мнението на hristo99. Самоубийството не е решение. Ти не си грешка.
Опитай да поговориш с родителите си спокойно, да им обясниш чувствата си, нуждите си. Може би ще те разберат.
Успех!

[baby_baby]

Ти не би трябвало нищо да правиш, а родителите ти да се сетят че трябва да поемат отговорност, че си непълнолетна и трябва да се грижат за теб докато не навършиш 18 години. Но ето... Налага се да се обърнеш към някого. Трябва да намериш подкрепа. Не може майка ти да яде хляб от детските ти надбавки! То това да не полагаш грижи, необходими на детето ти, е направо за закрила на детето. А как може дори да си помислиш, че си грешка? Майка ти не работи, баща ти е скръндза и егоист, а ти да си виновната и ти да страдаш? Във всички или почти всички случаи хората, които се обесват, в момента, в който увиснат, им се приисква да не бяха правили това. Със самоубийството ще привлечеш вниманието на родителите ти, ще те разберат, но ще е твърде късно - вече ще си мъртва.

+1

[SHPAIdURmeN]

За да искаш да бъдеш разбрана, кажи им това което на нас ни написа (без частта, че и на теб не ти стигат пари).

[qhnalametlata]

http://116111.bg/

http://www.youthbg.net/node/134