
Първоначално написано от
Lychezar
Не съм живял по онова време, затова ще ме извините, че може да подхождам субективно.
Преди девети септември България е била бедна аграрна държава- не е имало ток, водоснабдяване, канализации и т.н. Тогавашните правителства са вкарвали държавата ни в няколко национални катастрофи като в резултат на власт е застанала Комунистическата партия.
За да достигнеш на високи места в леката промишленост, тежката индустрия, аграрния сектор, културата, високите технологии за кратък период от време, се е изисквало свръхусилия от страна на трудещия се български народ. Той не е оставал гладен, нито пък гол или бос, даже напротив, всички елементарни изисквания за живот са били изпълнени - безплатно здравеопазване, образование, евтина храна, евтин ток и т.н. Ето сега, например, се тупаме в гърдите, че за 4 години сме построили има, няма 100 километра магистрали и го считаме за голям успех, но в миналото това даже не са го писали по вестниците.
Ако говорим дали сега или преди се е живяло по-добре от гледна точка доходи - една част от населението живее по-добре, друга част по-зле, трети не виждат разлика, но че животът преди е бил по-спокоен, в това няма спор.
Друго за мен е по-важно, а именно, че в миналото са царували идеите, където се е вярвало, че Божието царство може да настъпи на Земята за всички, тук и сега, но без Бог, затова трябва да се положат съответните усилия, за да достигнем до този свят. Затова трябва да се борим срещу неприятелите и да подаваме ръка на болните, сакатите, слепите и глухите. Мисля, че смисълът на една държава е да помага на хората в неравностойно положение.
Този свят, в който сега живеем, е свят на потребителите, а държава, която превръща децата си в потребители, не е изпълнена със смисъл за мен.