
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Нямам гърди.
Споменавала съм го, те естествено не харесват идеята и ме молят да се замисля, но все пак знаят, че тялото е мое и разбират, че ако наистина го искам толкова много и би се отразило добре на самочувствието и психиката ми, биха ме подкрепили.
И как по-точно разбра какъв ми е интелектуалният капацитет? Всъщност единственото глупаво нещо, което правя е да седя и да ти се обяснявам в тоя форум. Може би просто мразя да оставам недоразбрана. Имам доста богата обща култура, мога да разсъждавам, отличничка съм, мога да мисля и да живея самостоятелно, да осъзнавам кое е по-добре за мен. И знам, че нямаш това в предвид, когато ме наричаш едва ли не глупава и осъзнавам, че тези неща сигурно далеч не те интересуват, но тъй като тръгваш да ме солиш, без реално да ме познаваш, реших да си кажа. Ти четеш тази тема, четеш глупостите, които съм правила, които са тайна за по-голямата част от хората, които познавам. Всеки човек си има такива тайни, които са срамни. Аз просто реших да си ги споделя анонимно, да поискам мнение и съвет. Напълно добре ЗНАМ, че нещата с рисуването на гърдите и подплънките са глупави, та дори и сигурно ужасно смешни отстрани. ЗНАМ, че има момчета по света, които имат напълно различно мнение по въпроса, които си падат само по плоски жени също. Но аз не съм попадала на такива никога и няма да си пропилея живота в надежди и предположения. Искам да имам някакъв шанс с някое момче, което аз поискам, а не само да се надявам, че на него не му пука за размера на гърдите.
Аз тренирам, ходя на фитнес, спортувам, имам и плосък корем и хубави бедра, задника ми също е оформен. Просто момчетата, на които аз се натъквам не гледат главно това, за съжаление. Лично аз щях да се харесвам много повече ако имах хубави, оформени и стегнати гърди. Не искам да са големи. Достатъчни са ми дори съвсем малки, както споменах вече. Ще се чувствам много по-добре така. Ще се чувствам страхотно в кожата си и няма да ме е срам да се събличам. Това ще ми вдигне самочувствието и ще ме отпусне. Не виждам как тези чувства и разсъждения ме лишават от интелектуален капацитет.
Унижаващо е, да. По-добре ли се чувствам така? Пак да.
Но не го правя вече и в двата случая.
Скоро може би няма и да ми се налага да го правя повече никога.