В гондола черна по буйната река,
Митко плаче и плава по света.
Не ще пресъхне реката от сълзи,
защото истината сърцето му разби.
Хлипа, хлипа и потече му сопол.
Вкусен му е, но му липсва сол.
Преглътна сополи и болка нашият герой,
примири се, че бледо копие ще остане той.