Здравейте,
с баща ми сме като непознати. Като малка, винаги ми се е карал, наказвал ме е, посягал ми е понякога.. Сега съм на 19 и единствената разлика е в това , че ги няма наказанията и посегателствата.. Супер сприхав е, крещи като ненормален, когато много се ядоса (а се ядосва за абсолчтно всичко), иска постоянно каквото каже това да стане. Общо взето властна натура. Само че нали разбирате.. това дотяга.. Писнало ми е до немай къде. Не знам какво да правя.. Основниш проблем в отношенията ни освен всияко друго е и фактът , че не съм искрена с него понякога. Когато сгафя и му кажа нещата както са и веднага се почва със скандалите, с фрази от типа на "ще те смачкам", "ще те пребия" и т.н., когато го излъжа и разбере същата работа.. Освен един единствен път никога не ме е водил на кино, театър или дори в парка.. Нямаме допирни точки.. Винаги ме е питал как е училището и стига толкова.. Не харесва приятеля ми и само ми казва, че иска да се разделим.. Карали сме се за всичко...
На моменти искам да съм близка с него, но вече в 90% от случаите ми е все тая в какви отношения ще сме.. Преди ми беше адски мъчно , защото не се разбирах с него.. Сега живея просто със страха от него и нищо повече. Какво мислите има ли нещо , което да мога да направя? И вие как се разбирате с бащите си?
(Ако може момичетата да се изказват повечко.)