Как да започна отначало?

[polina123]

Здравейте

[Smith_6]

Здравейте

А аз си мислех че съм лаконичен, да бях дошъл тук преди редактацията.

[Rocknroll]

Здравей.Как спа?

[Smith_6]

Здравей.Как спа?

Кой как е спал?

[Rocknroll]

Кой как е спал?

Прекрасната авторка.

[Smith_6]

Прекрасната авторка.

Определено е много красива на този аватар с тези цветове и красива тениска.

[Жълто]

Започни отначало.

[Smith_6]

Започни отначало.

Твърде много информация за двата бръмбара в черепната ти кутия?!

[Rocknroll]

[baby_baby]

тц

[fenastz]

Като цяло трябва да осъзнаеш себе си и по-точно своята истинска същност, какво си ти, какви са целите ти, откъде идваш и накъде отиваш. Трябва да се абстрахираш от миналото, но същевременно да изживееш чувството за тъга изцяло - не се страхувай да го изразиш дотолкова, доколкото да изкараш мъката от душата и тялото, но отново ти повтарям - без да правиш опити да се върнеш към миналото. Приеми, че тази глава от живота ти е приключила и е време да направиш равносметка къде си сгрешила и къде си се справила, какво си научила и какво ти предстои да научиш, защото винаги нещо предстои, всичко си има бъдеще, помни това и ще се справиш, но знай, че бъдещето си е бъдеще, а миналото си е минало, тоест бъдещето ти ще се различава от миналото, дори и да го наподобява (може и да е коренно различно). Самата идея " да започнеш отначало" предполага съществуването на някаква изходна позиция, с което аз не съм напълно съгласен, защото изходната ти позиция всъщност е раждането ти, от там нататък всичко вече е прогрес напред в някаква посока (прогрес използвам в смисъла на " развитие"), било то лоша или добра, въпреки, че лошо и добро са твърде абстрактни понятия, тъй като за един човек едно добро е лошо за друг, както казват боклукът на един е съкровище за друг, та ти си достигнала определен стадий в живота си, в който един период от живота ти е приключил, за добро или лошо, но важно е да го гледаш от възможно най-обективна перспектива. Обективно погледнато, промяната е неизбежна навсякъде, ние стареем, вселената се разширява, животните еволюират, дори звездите не са вечни, въпросът е, че всичко се променя с различна скорост, а човешкият живот се променя все по-драстично, а фундаменталният закон на еволюцията е, че който не може да се адаптира към промените, той загива, тоест ако ти искаш да живееш в миналото, което за теб е " добро", то ти ще страдаш, защото ние живеем в настоящето, което на свой ред се движи постоянно към бъдещето, което ти вероятно смяташ за "лошо", защото е различно, но истината е, че нито миналото, нито бъдещето, нито настоящето са " добри" или "лоши", просто нищо не остава същото завинаги, запомни го добре. Цялата красота на живота се изразява в тази постоянна промяна, затова се ѝ се радвай и гледай само напред, защото шоуто не спира за никого.

[BlueFace]

[img] http://piperbayard.files.wordpress.c...mpy-cat-no.jpg [/img]

[Жълто]

Твърде много информация за двата бръмбара в черепната ти кутия?!

Лек не знам къв ти е проблема ..бахти селянина.

[Smith_6]

Лек не знам къв ти е проблема ..бахти селянина.

Не обичам да ме обиждат, особено ако преди това не съм го направил първо аз. Друга причина няма, най-вероятно това ще е последният коментар за теб.

[Smith_6]

Като цяло трябва да осъзнаеш себе си и по-точно своята истинска същност, какво си ти, какви са целите ти, откъде идваш и накъде отиваш. Трябва да се абстрахираш от миналото, но същевременно да изживееш чувството за тъга изцяло - не се страхувай да го изразиш дотолкова, доколкото да изкараш мъката от душата и тялото, но отново ти повтарям - без да правиш опити да се върнеш към миналото. Приеми, че тази глава от живота ти е приключила и е време да направиш равносметка къде си сгрешила и къде си се справила, какво си научила и какво ти предстои да научиш, защото винаги нещо предстои, всичко си има бъдеще, помни това и ще се справиш, но знай, че бъдещето си е бъдеще, а миналото си е минало, тоест бъдещето ти ще се различава от миналото, дори и да го наподобява (може и да е коренно различно). Самата идея " да започнеш отначало" предполага съществуването на някаква изходна позиция, с което аз не съм напълно съгласен, защото изходната ти позиция всъщност е раждането ти, от там нататък всичко вече е прогрес напред в някаква посока (прогрес използвам в смисъла на " развитие"), било то лоша или добра, въпреки, че лошо и добро са твърде абстрактни понятия, тъй като за един човек едно добро е лошо за друг, както казват боклукът на един е съкровище за друг, та ти си достигнала определен стадий в живота си, в който един период от живота ти е приключил, за добро или лошо, но важно е да го гледаш от възможно най-обективна перспектива. Обективно погледнато, промяната е неизбежна навсякъде, ние стареем, вселената се разширява, животните еволюират, дори звездите не са вечни, въпросът е, че всичко се променя с различна скорост, а човешкият живот се променя все по-драстично, а фундаменталният закон на еволюцията е, че който не може да се адаптира към промените, той загива, тоест ако ти искаш да живееш в миналото, което за теб е " добро", то ти ще страдаш, защото ние живеем в настоящето, което на свой ред се движи постоянно към бъдещето, което ти вероятно смяташ за "лошо", защото е различно, но истината е, че нито миналото, нито бъдещето, нито настоящето са " добри" или "лоши", просто нищо не остава същото завинаги, запомни го добре. Цялата красота на живота се изразява в тази постоянна промяна, затова се ѝ се радвай и гледай само напред, защото шоуто не спира за никого.

хареса ми мнението ти.
+1