В края на учебната година излязох с едно момче от моя випуск. Срещи, писаници...сещате се-започнахме да излизаме заедно или както се казва в крайна сметка "станахме гаджета". Всичко за чудо и приказ. Аз у тях, той у нас, семействата ни взаимно ни харесаха..абе по мед и масло. Харесвал ме още от 10-ти клас и сега чак се осмелил да действа. (много сладко ) Докато не се скарахме.
За него се оказа голям приоритет работата му и се смяташе за по-важен и по-голям от всеки, който няма такава (аз също нямах). Случваха се неща от сорта на "свободен ли си?, ако не можеш днес няма проблем да не се видим" и в отговор "не, не разбира се, че ще се видим", а след това "пречиш ми, уморявам се".
Реших да си поговоря с него относно това, и че аз просто искам да се съобразя с него и не ми харесват такива изтъкваници от сорта на "виж аз колко много правя за теб, трябва да си ми вечно задължена." Той толкова много се ядоса, излезе че едва смогвал и естествено прехвърли вината върху мен. Казах му, че никой не му е виновен за това, че се е надценил и изобщо да не се беше захващал с мен и да не ме беше занимавал. Тръгна си.
След две седмици го попитах има ли желание да изпием по една бира. Прие и се разбрахме. Видяхме се, прегръдки, целувки, "липсваше ми", "много бях ядосан", "съжалявам"... Започна да говори за това как ще се виждаме за напред (един вид некви планове о.О), но въпреки това останах със смесени чувства след тази среща.
На другия ден се чухме и се разбрахме на следващия да ми се обади, за да излезем отново. Дойде следващия, почти премина целия и аз звъннах-нямаше отговор. Звъннах още веднъж след някакво време-пак никакъв отговор. Повече нито съм го чувала, нито съм го виждала.
Въпросът ми е: защо? Защо този човек не се обади повече според вас? Лично аз смятам, че ако не искам да чувам някого не бих излязла с него. Всичко е супер противоречиво.
Благодаря на прочелите