На 12.08.1853г. е роден Стоян Заимов
В Чирпан е роден възрожденецът Стоян Заимов, революционер, просветен деец, общественик и писател. Бил е учител в Хасково и участва в организирането на местния революционен комитет.
През 1871 г., заедно с други революционни дейци, взема участие в покушението на местния чорбаджия и предател хаджи Ставри Примо (т. нар. Хасковско съзаклятие). Заловен е и осъден на „вечно заточение“ в Диарбекир. Следващата година успява да избяга в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Установява контакти с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни български революционери. В началото на 1875 г., в продължение на няколко месеца, редактира в Браила хумористичния в. „Михал“.
По време на подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Стоян Заимов е определен за ръководител на групата, която трябва да подпали Цариград. След неуспеха на въстанието е един от дейците, които изиграват най-голяма роля за създаването на Гюргевския революционен комитет. Апостол на III – Врачански, революционен окръг и в началото на 1876 г. се прехвърля на българския бряг, откъдето се отправя за определения му район. Поради присъствието на многобройни османски войски и съпротивата на местните чорбаджии Стоян Заимов е възпрепятстван да вдигне въстание във Врачанския край.
На 03 август 1927г. е починал Стоян Михайловски
Стоян Николов Михайловски е български писател и общественик той е роден на 7 януари през 1856 година.
Той е потомък на стар възрожденски високо просветен род. Син на Никола Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Учи в Търново (1865-186, завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград (1872), където е съученик на Константин Величков. След това е учител в Дойран (1872-1874), а през 1875 заминава за Екс ан Прованс, Франция, където следва право.
На 29 юли 1014г. се състои битката при с. Ключ. Битката завършва с тежко поражение на българите, а броят на загиналите е значителен - 14-15 хиляди попадат в плен и са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си войници.
На 23 юли се навършиха 71 години от смъртта на българския поет Никола Вапцаров. Един от най-големите наши творци, стихотворенията му са преведни на повече от 90 езика в над 100 страни. През 1942 г. е осъден на смърт за терористична дейност заради минноподривни дела срещу немските войски като след смъртта си бива амнистиран. На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949г. Вапцаров е удостоен с международна награда за мир измежду десетки предложения от десетки страни. ...