Неправилния мъж

[Leonora_Nyradian]

Искам първо да помоля без съркастични коментари,тъй като това за мен е болна тема и доста време се чудех дали ще е най-добрият варият да споделя това с непознати във форум,но тъй като няма как да споделя с мой познати,а ми трябва съвет реших,че може да ми помогнете затова найстина ще ви бъда благодарна ако се отнасяте сериозно.Благодаря ви предварително!

Значи всичко започна от миналото лято,когато работех в едно кафе тогава се запознах с въпросния.В началото не му обърнах никакво внимание,което явно породи интерес у него и стана настоятелен,но и това не му помогана и след няколко седмици безспирно звънене той просто спря,в началото не ми направи впечатление,но сега когато не ме искаше аз го исках повече от всичко.Не след дълго събрах смелост аз да го потърся и така започнахме да излизаме съвсем приятелски,защото той ясно ми показваше,че вече не ме приема по този начин,а просто като приятел с който пие биричка,играе карти и т.н.Но един ден бяхме попрекалили с бирите и нещата стигнаха до горещи разговори за запознанството ни и завършиха с още по горещи прежививания.От тогава нещата се промениха и ние сякаш бяхме заедно,но не и за пред хората.Това до някаква степен беше разбираемо защото имахме огромна разлика в годините,но аз не можех да проумея какво прави с мен още,тъй като на него вече му беше време да мисли за сериозни неща,а не както в случея да наебе някоя малка путка като мен колкото и грубо да звучи.Времето минаваше а ние бяхме още заедно и вече не криехме отношенията си.Този човек преобърна всичките ми предста ви за любовта-в който не вярвах,той ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан!!Но всичко хубаво със своя край и така той един ден ми заяви че ще заминава по работа,след това,че ще остане да работи там и започнаха дразгите,който бяха рядкост в отношенията ни и така лека полека се отдалечавахме и аз виждах края на отношенията ни,но нямах сили да го приема,не исках да бъде така,но така и стана разделихме се.След около месец той бе в града и се видяхме случайно и чуствата пак си казаха думата и всичко пак започна да се връща по старо му,но той отново замина тъй като беше само за празниците в града,и отново последва раздяла,която не исках да приема.Аз се опитвах по всевъзможен начин да си го върна дори започнах връзка с момчето което сме израстнали само и само за да го подразня и това подейства разделих се с приятеля ми от детството само за да се събера с "любовта на живота" ми.Всичко беше ок докато не дочух,че той там си има приятелка с която нещата са доста сериозни.Аз му вярвах безусловно,но бях длъжна да попитам и той не отрече,което ме срази и не исках да виждам този човек никога вече.Тогава обаче той направи всичко възможно отново да повярвам в него-раздели се с това момиче,върна се да работи тук,убеди ме че аз съм най-важното нещо в живота му и че иска да бъде с мен въпреки разликата,която имаме.Дотук добре събрахме се беше всичко наред даже доста добре,но нямаше дори и месец след като започна бившата му приятелка да му звънни и да го тормози постоянно с това,че трябвало да говорят на четири очи и т.н.Аз не исках всичко да започне отначало с разделите и събиранията затова му казах той да прецени мен или нея.Той каза,че вече е направил своя избор с мен,тоова ми бе достатъчно.На другия ден му се обадих след като се събудих,защото ние така превехме но той не дигаше в продължение на целия ден.Аз бях притеснене на кой ли не звънях,но той се бе изпарил.Полудях от притеснение!Вечерта се появи направо вкъщи без да звъни,без нищо просто потропа на вратата и каза на майка ми че трябва да говори с мен.Това бе най-тежкия разговор брез живота ми,който никога няма да забравя,защото това бе причината поради,която нямаше как никога вече да бъдем заедно.Той щеше да сташа баща!

Това бе краят на нашата връзка,но не и на отношеничта ни,защото в момента той живе на 400 км от мен с приятелка от която чака бебе,но всеки път когато се върне ние отново сме заено всякаш нищо не се е случило,все едно това е началото на нашата връзка щастливи заедно,но не и пред хората,защото този път не годините разлика бяха проблем а всичко останало.Да знам ще кажете преживей го не е единствен дори и не е идеален,но той е моята идеал за мъж и искам да върна времето и да съм аз тази с бебето нищо че съм на 17 а той на 25 просто искам да съм с него.Докато той бе при нея аз се опитах на няколко пъти да го заменя,но не можах да излъжа сърцето си,просто защото той е ТОЙ!В момента се чуствам отвратително като любовница но само при мисълта че това е единственият вариянт да съм с него огризенията изчезват,но най-гадното е че всичко това няма как да го споделя на който и да било защото заплашвам всичко,затова моля помогнете ми нима най-неправилния мъж е той?

[HollyGolightly]

Не, очевадно той не е най-правилният, просто ти така си си наумила. А от това, което разказваш, въпросният си играе с теб от край време. Първо всичко, което правите е тайна, след това уж сте заедно, но на него му писва и заминава. Сега бебе чака и си играе и с двете ви. А ти му позволяваш да те прави на глупачка, като те използва и уж е с теб, а вечер се прибира при бременната си приятелка и се гушкат в леглото. Не ти ли става неприятно като си го представиш това? Не те ли кара поне малко от малко да се отдръпнеш и да сложиш черта на тази ваша така наречена връзка?
И колкото и лошо да звучи, това, че е бременна не означава, че трябва да е с нея, спокойно може да си е баща на това дете, без да се обвързва с майката. Ако няма чувства към нея, само ще се нараняват един друг, както и детето им ще страда, но в този случай той не е безразличен към тази жена, за това и са заедно.

[LadyDi]

Той е пълен боклук, а ти си абсолютна малоумница. Един за друг сте си, не знам защо си решила, че е неправилният.

ах, че си лошааа
Не, че не си права, де.

[102]

Трябва да се науча да чета първо коментарите.. сичко е казано.... =(

[LadyDi]

Трябва да се науча да чета първо коментарите.. сичко е казано.... =(

всякаш отваряш форума за сефте...

[102]

Сякаш е така, да. <3

[PainMonopoly]

Рано или късно трябва да се научиш, че вечни неща няма. Както хората се раждат и умират, така и връзките имат срок на годност някви си години. Вашата връзка е приключила, на теб ти предстоят трудностите да се съвземеш от това, но тъй като вероятно до момента си свикнала да бягаш от подобен тип трудности, се държиш като дете, което си е изгубило любимата играчка. Искаш, ама няма, и се тръшкаш, че няма.

Няма дори да коментирам неговото поведение, проблемът е основно в твоето.