Ледено сърце

[Lilanda]

Есен е. Слънцето се спуска зад небосклона и оставя тъмнината на нощта да погълне града. Едва мъждукащите улични лампи ми напомнят, че той все още е обитаем от хора, макар и малко. Студа е обладал въздуха, но аз не го усещам заради топлото си палтото. Самотната разходка изглежда ми се отразява добре. Дългото вървене на високи токчета обаче кара краката ми бавно да умаляват и решавам да поседна. Известно време пейка няма, а краката започват да ме болят все повече и повече. В далечината виждам светеща реклама гласяща "Бар Колорадо". Приближавам се, за да видя дали работи. Явно съм късметлийка-пълно е с хора и аз решавам, че едно-две уискита няма да ми се отразят зле. Сядам на бара и погледа ми проследява бармана, който се запътва към мен.
-Ще поръчваш ли или ще ме гледаш?-усмивката на лицето му ме кара да мисля, че флиртува.
-Ъъ да. Един голям Джеймисън и една кола.
-Джеймисън, а? Явно си любителка на марковите уискита.
-Да, нещо такова.
-Заповядай.-сложи уискито на барплота, отвори колата пред мен и я сипа в празната чаша-Нещо друго?
-Засега не, благодаря.
-Много си любезна.-засмя се той-Отпусни се. Това е бар,-приближи се до мен и продължи шепнешком-а ти си доста красива. Може да се възползваш от това.

--------------

Ако ви харесва ще го продължа по-късно. Сега имам малко работа.

[anonymous895156]

Много ми харесва, представих си обстановката няква реалистична

[Lilanda]

Радвам се, че ти е харесало, Митко.

Продължението:

Хванах го за яката на ризата му, придърпах го към себе си и бавно доближих устни до ухото му:
-Не съм тук, за да се възползвам от каквото и да е.-пуснах го, станах от стола и излязох от бара. Направих няколко крачки и чух нечий глас зад гърба си:
-Не вярвах, че някога ще те видя да излизаш от толкова долнопробно място като това.-познах лесно този глас. Беше бившият ми.
-Какво правиш тук, Георги?-казах, ровейки в чантата си за цигари.
-Майка ти ми каза, че си в града. Реших да те потърся, но не очаквах да те намеря толкова лесно и то тук.
-Какво искаш от мен?-вече палех една от двете останали в кутията цигари.
-Защо седиш с гръб към мен? Защо не се обърнеш?-усетих дъха му във врата ми, а не след дълго и ръката му на ханша ми. Избутах я от себе си, направих няколко крачки напред и се обърнах. Той се приближи до мен и понечи да ме целуне. Избутах го.-О, я стига. Знам, че още го искаш. Недей да ми се противиш.
В този момент бармана отвори вратата и излезе навън при нас:
-Забрави да платиш. Не че имам нещо против да те почерпя.-засмя се.
-Кой е казал, че съм си тръгнала?-хвърлих цигарата на пода и се приближих към него. Целунах го. Учудването в очите му беше повече от очевидно.-Влез вътре, аз след малко ще дойда.
-Ъъ..Добре.

--------------------

Извинявам се, че ви държа в напрежение, просто в малкото ми свободно време понаписвам по малко и го пускам директно. Мисля, че утре вече ще имам повече време и ще го допиша до край.

[b0nBoNeVa]

Втората част повече ми харесва определено. Въпреки това има едно нещо, което пречи на много автори, сред тях и Вазов. Героите ти са прости. Бившият е смотан, а докато си го представям е и полупиян, надменен, груб. Барманът - леко глуповат, сладък, чаровен. Мацката - секси, красива, недостъпна... Ако има следваща част се надявам да ме опровергаеш.
Иначе цялата постановка ми напомня за един филм Syrop. Изгледай го - вдъхновяващ е. И продължавай