Благодаря, че прочетохте темата, благодаря на отговорилите ! Още нещо ще добавя, макар по темата да имам дългогодишен опит и да мога да говоря с часове... Доста приятели, на които съм споделял за "проблема" си ми казваха да се откажа, да спра да се самозалъгвам и самонаранявам, но аз не исках да повярвам, знаех и виждах реално картинката, давах си сметка какво става, но просто отказвах да го приема и да прекратя нещата. Сега когато сам реших, че достатъчно съм се мъчил, е значително по лесно да взема решение да сложа точка. Много по лесно от колкото да повярвам на приятелските думи да го направя, вътрешната нагласа не ми даваше да прекратя нещата по рано. А сега когато вече сам съм го решил е лесно. Не знам още колко човека, ще прочетат темата, колко ще я подминат, и на колко историята ще им е позната и ще са я преживели или преживяват от първо лице, но бих им казал да разгръщат тревата, да говорят с половинките си, това което не им харесва да го казват на глас, а не да премълчават, да си правят грешни изводи и да се самонавиват... От страни картинката е по-ясна, приятели, познати, роднини и родители който имат поглед над вас, много по реално преценяват ситуацията, и то не защото са по умни/възрастни/зрели, а защото са в страни ! Не знам, мога много да пиша по темата, опита и грешката учат много... Но не позволявайте да ви отнемат много време !