
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- SunSmile
Завивка груба, чаршафи на дупки
Таванска стая и стари обувки
Изтрита снимка във счупена рамка
От филм живян, но незавършен
Със очи зачервени от болка
Отново става, да търси надежда
И излиза навън, за да се върна пак там
Там, където няма време
И излиза навън, за да се върна пак там
ВЪВ ПЪСТРОЗЕЛЕНИ МЕЧТИ
Луна огрява мъжки обувки
Те идват в чаша зелени целувки
И френска плоча във ъгъла свири
А музиканта на бара се шири
И успява пак тя да забрави
И скоро всички отново са млади
И не иска да спи, иска да задържи
Пръстите му между свойте
И не иска да спи, иска да задържи
ТЕЗИ ПЪСТРОЗЕЛЕНИ МЕЧТИ
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Изобщо не знаеш за какво става дума![]()
Твое е само това, което си изял и изпил!
Fisherman, не се чувствам самотна в темата си!
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Очаквам с нетърпение да измислиш нещо друго![]()
Твое е само това, което си изял и изпил!
Позволявам си да имам още 1 седмица почивка.
Няма смисъл да ходя. Нищо не ме влече натам все още.
Втората седмица ще е по-силна.
Почивка.
Кафе <3
Усмивка!
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Ставаш все по-оригинален с всеки изминал пост![]()
Твое е само това, което си изял и изпил!
Fisherman, НЕ ми пиши в темата!
Не си позволявай да отговаряш от мое име, не съм те упълномощила.
С TrollFaace се чувствам неописуемо в темата си!
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Днес отново полудях,
вървя след теб
и викам те да те прегърна.
Безброй жени се казват като теб,
докато не се обърнат,
но не позна че ще забравя твоя глас -
представа нямаш само как го помня
дори да спреш да съществуваш в този час
аз пак си знам, че ще те чакам
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Чакам те сутрин рано
пак да чуя твоя глас
светва тогава слънчев час.
Чакам те вечер късно
пак да чуя твоя глас
светва тогава звезден час.
Аз ще ти дам ръка,
с мен остани сега,
и да е влюбен този свят -
както в теб тъй и в мен
Чакаш ме сутрин рано
пак да чуеш моя глас
светва тогава нашия час.
Чакаш ме вечер късно
пак да чуеш моя глас,
светва тогава звезден час.
Пак ми подай ръка,
с мен остани сега,
и да е влюбен този свят -
както в теб, тъй и в мен.
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Все едно е писано от мен... но ми подхожда сега!
"Той е много различен. Има златни очи.
Май е някакъв принц. (Аз поне се надявам).
И се прави на важен, даже пак да греши,
и е смел до безумие, (след това се сдобряваме).
Не е лесно със него – все е толкоз далечен,
има ръбчета остри (май им викат бодли),
И от първия миг, ей така, ме обрече
само него да искам, (а ужасно боли)…
Но е мил, без съмнение. Мойте приказки случва,
и съм аз героинята – (до последния ред).
Някак все във сърцето без вина ме улучва,
и живея Сега (без „преди” и без „след”)…
Той е с детска душа (да, така ми се струва),
и е толкова много непонятно различен.
И понякога даже в моя свят съществува…
А пък аз ли коя съм?… "
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Не искам никой да те наранява,
такъв живот не заслужаваш.
И ето пак съм пред дилема,
налага се решение да взема,
да бъда с теб, не искам вече да се крия,
кажи, кого ще трябва да убия...
Твое е само това, което си изял и изпил!
Аз не съм дете но рисувам цветя
слагам в тях и теб ти за мен си света
плаках и мечтах бях безкрайно сама
исках да простя но избрах да мълча
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Welcome to the Candy Shop in Brussels, Région De Bruxelles-Capitale, Belgium.
![]()
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Той променя всичко. ТОЙ.
Аромата на кафето сутрин. Любимите ми неща.
Разхвърляна ме пренарежда. С лекота.
Преоткривам се Нова, Щастлива. Не се познавам.
Само загадка оставаме. Само аз и Той. ...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...