SunSmile

[SunSmile]

[SunSmile]

Не.
Влюбена съм.

[SunSmile]

Защото съм ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

[SunSmile]

"...Каква зрелост? Най-висша! Защото зрелостта се мери не с годините, а с умението да отстраняваш, да отписваш от биографията си излишното - хора, които не те обичат, връзки, които не те възвишават, отношения, които не те облагородяват. Режи, откъсвай, разтоварвай се, дори ако това те наранява, ако ти струва скъпо! Защото с фалша се свиква и нявга е удобен, същото е с инерцията в обществените контакти - псевдоприятели, псевдодоброжелатели, псевдосътрудници, но в края на краищата, цената е неприемлива, ще заплатиш със стоицизма и мечтите си."

"Елегия за едно женско сърце" - Драгомир Асенов

[RagioL]

Не.
Влюбена съм.

А аз нито съм самотен, нито влюбен, по-скоро луд!
Но това нима е лошо!?

[SunSmile]

А аз нито съм самотен, нито влюбен, по-скоро луд!
Но това нима е лошо!?

Не, не е лошо.
Достатъчно е да си удовлетворен от себе си.

[SunSmile]

"Тя никога не изглеждаше добре. Изглеждаше като изкуство. Изкуството не трябва да изглежда добре, трябва да те накара да почувстваш нещо."

[SunSmile]

[SunSmile]

[SunSmile]

— Винаги ми се е струвало, че хора, които са родени един за друг, могат да се обичат, без да си поставят никакви условия и нищо не може да ги раздели.

— Без условия ли? — каза тя. — Ако аз стана жестока и се изпълня с омраза без всякаква причина, ако започна да издевателствам над теб непрекъснато, нима ще ме обичаш вечно? Ако започна да те пребивам от бой, да изчезвам по цели дни, да лягам с всеки срещнат мъж, да пропилявам на хазарт и последния ни цент и да се връщам в къщи пияна, нима изобщо ще можеш да ме обичаш и обожаваш?

— Когато го представяш така, естествено, че любовта ми ще угасне — казах аз. „Колкото повече ни заплашват, помислих си, толкова по-малко обичаме.”

— Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той или какво прави! Излиза, че безусловна любов е същото като безразличие!

Тя кимна.

— И аз така мисля.

— Тогава ме обичай условно, моля те — казах аз.

— Обичай ме, когато съм най-добрият човек, който мога да бъда, и изстивай към мен, ако започна да ставам егоист и досаден.

Тя се засмя.

Из “Едно”, Ричард Бах

[nqmaznacheniee]

как е

[SunSmile]

как е

Пари има, мъка няма!

[TrollFaace]

Завивам се с одеяло от доларе

[SunSmile]

Завивам се с одеяло от доларЕ

Ohhhh
All I see is signs
All I see is dollar signs
Ohhhh
Money on my mind
Money, money on my mind

[SunSmile]

[SunSmile]

[TrollFaace]

Пиша в темата

[SunSmile]

Намълча ли се… Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти… мълчи ли ти се още…
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча…
да избледнявам…
да изчезвам…

[SunSmile]

" Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока...Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора, които дори не знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае, че човекът, с когото си се сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на твоето спасение. Тогава разбираш стихийността на живота. Тогава разбираш, че и ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е избрала."

из "Рай", Радослав Гизгинджиев

[SunSmile]

С някои хора мълчанието е комфортно. Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. С нищо не се чувстваш длъжен. Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб. И това е хубаво.

[SunSmile]

[SunSmile]

[SunSmile]

[SunSmile]

[SunSmile]