SunSmile

[SunSmile]

Вкъщи е най – хубаво.
Винаги ме посрещат с топлота в спокойствието, уюта, сигурността, обичта.
Семейството е най – голямото ми богатство!
От скоро включвам и Него в богатството ми.
Той е навсякъде с мен, дори когато съм сама.
Малко слънце, което ме огрява с любовта си всеки ден.
Което ме влюбва във всичко… Най-често в себе си.

Прекрасна атмосфера, разбирателство.
Празнично ми е.
Бонус е влюбването ми.
Едно приятелско обаждане ме зарадва.
Искам всичко да е вълшебно.
Да се наредят плановете ми,
Въпреки че нямам очаквания.

Очакванията и плановете ги отлагам.
Друг да ми ги подреди, аз ще ги изживея.

Новината на първо слушане се прие добре.
Нищо категорично.
Очаквам разпит, понеже не споделях много.
Имам само едно желание – Да споделя вълшебството си с Него.

**
Притесненията не ги мисля.
Въпреки че ме е страх от тях.
Страх ме е. Много ме е страх…защото ОБИЧАМ.

[SunSmile]

"И ако е вярно, че си престанала да ме обичаш,
те моля,
моля те,
не ми го казвай! Имам нужда днес
все още
да плувам
невинен в лъжите ти… Ще спя усмихнат и съвсем спокоен.
Ще се събудя много рано сутринта. И отново ще отплувам в морето, обещавам ти…
Но този път — без ропот и без съпротива —
ще корабокруширам доброволно, безрезервно
в дъното безбрежно на забравата ти…"

Хорхе Букай — Без да искам да знам

[SunSmile]

[SunSmile]

Обичам хаоса.
Обичам, когато уча, учебниците и листите ми да са разхвърляни около мен.
Обичам, когато се приготвям за излизане, с часове да ровя в гримовете си,
за да намеря търсените сенки и спирала.
Обичам дъъълго да разплитам герданите и колиетата си,
за да освободя най-желаното от мен.
Обичам да разрошвам след баня косите си,
защото така се получават най-сладките къдрички.
И в душата ми е хаос. Хем искам, хем не.
Ту съм безкрайно силна, ту ме е страх.
Протягам ръка, но не знам дали искам да докосна нещо.
Подтискам чувствата си и така не разбирам дали обичам.
И ме няма, и съм тук. Желая и Него, и свободата си.
Държа и на Него, и на себе си.
Обичам живота си, но ме е страх да го живея, за да не страдам пак.
Искам развитие, но не знам дали съм готова за него.
Държа да казвам истината, но не знам дали тя не плаши твърде много хора.
Обичам да съм себе си, а на другите това не им изнася.
Искам да съм обичана, но не искам да допускам повече хора до себе си.
Обичам хаоса.
Обичам разбърканите снимки, залепени на стената ми.
Обичам хвърчащите листи, на които нахвърлям мислите си.
Обичам многото чувства, който се блъскат в главата ми.
Обичам разпилените по леглото ми вещи също толкова,
колкото разпилените ми страхове и желания.
Защото щом се разровя в тях, откривам малкото си червено сърчице.
А в него се крие любов...

[SunSmile]

[SunSmile]

Всъщност някак си винаги ще си остана едно непораснало дете.
Често ще върша по детски наивни неща - ще вярвам на хората,
ще вярвам в доброто и ще оценявам думите "извинявай, повече няма да правя така".
Ще продължавам да роня сълзи, когато не става така както ми се иска,
ще продължавам да упорствам и да се инатя.
Ще продължавам да искам да свърша всичко веднага, ама сега на момента.
Ще продължавам да мечтая да срещна моят принц от приказките,
ще се вживявам в ролята си на обичаща и обичана жена.
Ще продължавам да пазя детското в мен и ще знам, че имам нещо, което много други отдавна са изгубили...

[SunSmile]

Може да няма сняг за Коледа...
Каква Коледа ще е тогава?!

[SunSmile]

[SunSmile]

Т.И.

[SunSmile]

''Обичам го, ама не е достатъчен тоя глагол.
На нас ни трябва друга дума, истинска, гигантска,
която като потъне в Черно море, то да прелее до моят град.''

[SunSmile]

[SunSmile]

Очаквам те!
Всяка вечер в прегръдките ми.
Всяка сутрин с кафето ми.
Очаквам едни топли очи и силна прегръдка.
Още малко, още няколко дни.
Хиляди пъти си представям и сънувам първата ни среща.
Радостната ти усмивка, която изтрива всички съмнения и притеснения, с които живея понякога.
И мигът, в който едно вълшебство започва с целувката ТИ.
Вярвам в чудеса и вълшебства, благодарение на теб.
Надявам се да започнем и нашето.
Другите притеснения се опитвам да игнорирам.
Обичам Те!
Т.И. <3

[SunSmile]

Весели празници!
Много, много щастие, което да е показател,
че имате здраве, любов и близките си хора наоколо!
Обичайте! Усмихвайте се!
Нека чудесата да започнат да се случват.

[SunSmile]

[SunSmile]

[SunSmile]

Не е същото по празниците в града.
С всяка година усещаме разликата, минусите.
Старите приятелства са това, което ни събира всяка година в родния град.
Тъжно е, и едновременно хубаво.
Да си поговорим за новите преживявания, да си припомним старите.
Вече сме големи, сериозни, отговорни. Обгърнати от живота, работата, грижите.
Самостоятелни, ангажирани... почти без свободно време.
Пръснати в различни точки, далече.
Празниците ни събират отново в началната ни точка.
Обичам празниците, когато ги споделям с най - близките приятели!

[SunSmile]

Креативна съм, да, особено когато съм влюбена и обичана.
Понякога идеите ми удрят на камък.
Градът, а понякога и други хора спъват и ограничават идеите ми.
Ако имах избор - нямаше да се примиря, никак даже!
А може би, ако креативността ми се беше проявила малко по-рано...нещата щяха да са други.
Но когато нямам просто отлагам плановете си, докато не станат реалност.
Някои мои мечти тепърва предстоят

[SunSmile]

Много успешна за мен година е към края си.
Много успехи, много признания, сбъднати мечти.
Неочаквани възможности, нови врати.
Нови запознанства, нови хора.
Успяваща, силна, амбициозна, уверена...
Забравила бях да обичам за малко.
Докато неусетно едно запознанство не преобърна представите ми.
Влюбих се в един глас, в едно сърце, в едни очи.
В усещането за едно момче, което ме промени.
Станах още по-слънчева, усмихната и уверена в себе си.
Друго е някой да те признае, да споделиш успехите и малките си провали.
Да те подкрепят едни мили думи, да ти вдъхват сили,
за да не спираш да се бориш, да не се предаваш и да си над всичко.
Едно момче - разплаквало ме от радост и от тъга.
Едно сърце - биещо и обичащо ме.
Всичко е взаимно.
И малките ни грешки са простими, щом се обичаме.

Старата година ще завърши с Него.
Новата година ще започне с Него.
Очаквания нямам.
Всичко ще се нареди, както трябва, независимо от нас.
Искам да съм очарована, а не разочарована.
Искам още една година, още по-добра от тази.
Ще се постарая да я постигна.
Дано началото й, първите й минути да са хубави, щастливи.
От там нататък - Светът е мой!
....(Той е мой.)

[TrollFaace]

[SunSmile]

[SunSmile]

Имам прекрасно момче, което много ме обича.
Имахме едни вълшебни дни заедно, неразделни.
Едно очарование. бях се настроила на по - лошо развитие, но...Той е прекрасен и не го позволи.
Най-най-най-хубавата Нова година без парти хард, но сгушени двамата, обичащи се.
Влюбена съм още повече.
Ревнувам го още повече.
Нямам търпение за следващата вълшебна серия от дни,
в които да съществуваме само Той и Аз!

Той е моята огромна подкрепа.
Двамата поехме една отговорност, която аз трудно преживявам.
Надявам се да забравя цялото напрежение и да се върна към старото си Аз.
Промених се, все още не мога да се оправя и съвзема.
Благодарение на Него - намирам стимул и смисъл да живея и да се справям с всичко.
Нужен ми е всяка секунда, минута, ден...

Обичам те, Т.И! <3
Твоята принцеса!

[SunSmile]

Колко е хубаво,да се гушна в прегръдката ти,
да се почувствам като малко дете….закриляна и обичана….
колко е хубаво да чувам туптенето на сърцето ти…
да усещам дъха ти…
аромата ти…
колко е хубаво,че те имам в живота си…

[SunSmile]

"Обичам хора, пълни със смисъл.
Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш.
Ходещи загадки. Парадокси.
Такива, които имат малки вселени в себе си
и могат да накарат кръвта ти да кипне само с един поглед.
Или да замръзне.
Такива, в чиито очи се крият много истини,
стига да можеш да ги видиш.
Хора, мисълта за които не те оставя да спиш нощем.
Които карат сърцето ти да бие светкавично, макар и да не знаеш защо точно.
Обичам ги.
Светът има нужда от повече като тях,
защото, нека си признаем - няма по-отегчаващо и често срещано нещо от това да си просто скучен. И сив."

[SunSmile]

Не съм лигла.
Страхлива съм. Особено от такива неща.
Сигурно безпочвено се притеснявам.
Сигурно не беше нужен разходът, но...опитах се да си купя спокойствие.
Подлъгах се. Неспокойна съм, предимно.
Успокоявам се. Опитвам се да мисля други неща, но рано или късно все до тази мисъл стигам.
Тревожа и Него, знам. Но на мен ми е в пъти по-тежко.
Премълчавам. Натъжавам се.
Страхливка съм. Признавам.

Появява се надежда - просто се тровя с излишни филми.
Повярвам в това. Става ми леко.
И после пак....
Трябва да се стегна.
Заради Него. Заради Мен.
Психиката е самовнушението е голяма работа.
Не трябва да си позволявам да изпадам в такива дупки.
Не трябва!
Нужен ми е! Думите му, подкрепата му - това ме спасява!

Промених се напоследък.
Залязох...
Искам пак да съм Слънцето...


Спаси ме, любов моя!
Моля те, спаси ме.
Удари ми шамар, хвани ме за ръката и ме изтегли високо.
Толкова ниско съм сега, че сама не мога да се спася.
Ти си моят герой, който единствено може да ме съживи отново.
Не ме изоставяй, както не си ме изоставил до сега.
И ме извини, любов моя.
Извини ме, че те товаря, натъжавам, притеснявам...
Драматизирам излишно, но докато не се случи нещо, което да ми вдъхне вяра,
че всичко е наред - няма как да съм спокойна.
Слаба съм. Крехка и страхлива.
Искам само да изплувам.
След това ще ти се отблагодаря.
Обещавам!
Доверявам ти спасението си, както съм ти доверила сърцето си.

*Усещам нужда от Него.
Нужда и от промяна на мястото за малко, косата, стил...
Да се откъсна, да се отърва от нещо.
Дори за малко, само да презаредя някак...

[Aleksandra_93]

kefi6