SunSmile

[SunSmile]

[SunSmile]

Аз все до края се раздавам
Мадлен Алгафари

"Аз все до края се раздавам,
а ме упрекват в егоизъм.
Аз не наказвам, аз прощавам,
а ме посрещат със СЪДизъм!"
Така звучи изповедта
на хиляди жени самотни,
омъжили се за скръбта
и за вината доживотно.
А истината, мили мои,
е че ви липсва егоизъм,
самодостатъчност, покой
и нужна доза непукизъм.
Проклетата еманципация
и войнстващ феминизъм!
От тази крайна ситуация
без тях не се излиза!

[SunSmile]

Любими Принце,
заслужено получи моето сърце!
Заслужено тупти за теб и няма да те предаде!

В теб намирам обич, утеха, подкрепа, вярност и приятелство.
Искрени разговори, топли очи, галещи ръце, закрила...
Моята малка част, която ме завършва.

Искам само да те усмихвам. Истински...
Ти го заслужаваш, Мой Принце!

[SunSmile]

Има очи с цвят на шоколад.

Обещават много, без думи.

Карат те да се довериш, да се разтопиш.

И устни не по-малко вкусни,

Даряващи сутрешни целувки.

Топли ръце – потъваш в прекрасните късни прегръдки.

И няма насищане.

Не забравяш милите думи – неговото Любимо момиче си.

Заразителен смях има. Неустоим.

Веднага грейват хиляди усмивки.

Спомени незабравими. Аромати и усещания.

Винаги ще съм пълна с тях.

Ще копнея за всяка следваща доза – изпълнена с Него

…

[SunSmile]

Омръзна ми.
Разочарована съм от себе си.
Разочарованието от мен е голямо.
Не знам защо се държа така.
Прекалено ми пука, но нищо не показвам.
Отново ми тежи, не мога да дишам.
При него сигурно е в пъти повече.
наранявам, отблъсквам.
Страх ме е да загубя най - голямата си опора.
Най - стабилното рамо, което прекалено много ме търпи.
Дори когато аз самата не се търпя.

Трябва да се взема в ръце, да се съвзема и да си дам сметка,
какво мога да загубя, ако продължавам така....
Думите и действията трябва да се потвърждават,
а аз не съумявам напоследък.
Трябва да започна да изисквам повече от себе си!
Той не заслужава такова отношение.
Аз не съм такава...
.....

[SunSmile]

Завинаги в мен

Как да кажа, че се разбих на хиляди парченца.
на прах, до най-малката костица.
Всички подредени планове в живота ми се объркаха.
Сега, когато всичко беше перфектно, дори повече.

Проми съзнанието ми и говореше за бреме.
Какво бреме може да е това мое беззащитно тяло,
превърнало се в река?


Трудно е да отворя очите си, става бавно.
Въпреки това ги отварям - може пък да си до мен.
Пазя спомена като велика тайна.
Беше толкова сладко да си в мен.

Има частички светлина в тази бездна,
за да ми вдъхнат спокойствие.
С времето затихва всичко-
и бурята, и самото спокойствие.

Винаги ще запазя спомена за
нежния глас на морето.
Отново ще дишам аромата на падащия дъжд с тялото си.
Ще се намокря и цветето вътре в мен ще живее.
Отново ще се смея.
И всеки ден, на момента, ще мисля за теб.

[SunSmile]

Май дойде времето да се махна от града за малко.
2 дни, но все пак е някакво време.
надявам се да не съжалявам, да не се залъгвам, че това ми е било нужно.
Нямам друг избор.
От изпит не мога да избягам.

Писна ми от мъгли и студ, друго си беше Слънцето вчера.
Малко бях изгряла, но който трябва ме усети.

Има напредък.
Това чаках 5 дни, които ми се сториха като 5 години.
Нечовешка болка... Нищо не помага.
Трябва да спра да мисля за това.

[SurfSky]

[SunSmile]

SurfSky, по-скоро е:

[SunSmile]

Т.И. <3
...
Може би там ще бъда някой ден
Няма да спя, ако не дойдеш с мен
Света ще обърна
Тук или там ще искам само теб
Имам само теб
Може би там ще имам куп неща
Знам, че за тях не ще те заменя
Няма да спя, ако не си до мен
Света ще обърна
Тук или там ще искам само теб
Имам само теб
Ти помни ще бъда винаги
Каквато съм
Може би
Сега започва всичко
Ти помни, че аз съм силен
Само с теб
И помни, че имам само теб.
Имам само теб

[TrollFaace]

Ако някой държи истински на теб,ще те потърси,дори с най-глупавото оправдание !

[SunSmile]

Добро презареждане направих.
За малко извън града и дома, но с Него навсякъде.
Лично презареждане и взаимно зареждане в две хубави вечери(нощи).
Много добро начало на сесията.
Той винаги е бил стимулът ми да постигам успехите,
но този път целият ми успех е само и единствено благодарение на Него.
Въпреки другите грижи успя да ме успокои, да си събера мислите и да се заема с по - важните неща.

Неговият успех обаче е много по-голям.
Искрена радост. Все едно беше мой успех.
Имам прекрасно момче, което се справи!
Като цяло съм се гордяла, гордея се и ще продължавам да се гордея с Него!

Обичам Т.И. <3

[SunSmile]

Очите!

[SunSmile]

[SunSmile]

Обичана съм!
Много го обичам!
Той е основният ми енергиен източник.
Днес в комбинацията със слънце -
Feels like I’m walking on air
Feels like I’m flying
Т.И.
<3

[SunSmile]

Трябва да си събера мислите много сериозно и да започна да уча усилено.
Явно имам шанс да успея отново и ще се постарая да е така.
Няма да ми е излишно.
Да, с цената на това да игнорирам Любимият, но...се надявам да прояви разбиране.
Все пак уча, а не скитосвам.
Моят успех трябва да е и негов.
Ставам много сериозна за 3-4 дни!

[SunSmile]

[SunSmile]

"Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим."

[SunSmile]

[SunSmile]

"После тя се унесе и легна със затворени очи в обятията му, забрави всичко, престана да бъде самата тя, бе негова. По-бърза от лястовичка, душата й политна да срещне неговата .. Заедно те се издигаха леко като двете пеперуди и безшумно като реката. Никакво разстояние не ги възпираше, никаква земна връзка не ограничаваше възторга на полета им. " — reading Hatter's Castle.

[SunSmile]

[SunSmile]

"И той я обичаше.Обичаше я толкова силно,че когато докосваше нежната й кожа имаше усещането,че няма никога да си вземе толкова,колкото му е нужно.Тя беше като дрога в кръвта му.Неизлечимо пристрастяване.Без значение колко близо беше до нея,дори и когато правeха любов,близостта не му се струваше достатъчна,все едно плътта и костите й пазеха нещо тайно и свещенно,нещо скрито от него."

[SunSmile]

Т.И.,

" Не ме отлагай. Нямаш капка време
една любов на пътя да подминеш.
Животът свойта дажба ще си вземе.
Ще се усмихнем. И ще се разминем...

А после ще сме мигове пропуснати.
Какво изобщо е могло да бъде?...
Не ме отлагай. Измълчани чувства
звучат като измислена присъда...

Дали умея топло да прегръщам,
дали с едничък поглед съживявам?
Дали при теб безпътна ще се връщам,
и винаги в съня ти ще оставам?

Отложиш ли ме – как ще разбереш
дали съм скитница или съдба?
А времето? Не можеш да го спреш.
Но можеш да го скриеш в любовта...

И после няма как да се разминем,
защото всеки ще си е на мястото.
Отлагай бъдеще. Прескачай минало.
Единствено не се отлага щастие."

[SunSmile]

[SunSmile]

"Имат си някои важен роднина,
други се трудят,
трети пълзят...
А на мен ми върви ей така, без причина -
просто
птица ми мина път.

Колко години все крак ми подлагат
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна -
щом птица
ми е минала път?

Одумват ме всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото повече клеветят -
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път! -
викат ми, вярвам им, от вяра замаян
ръцете започват да ме сърбят
и ето: политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.

\"Слез! - ония викат с яд и тревога. -
Хвърчило си, вързано
за своя пъп...\"
Страх ме е, мъча се, искам - не мога:
птица,
птица ми мина път!

И летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен - пази онази
птица,
дето ми мина път."