SunSmile

[SunSmile]

"Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх... и до гроба.

Стига заеми! Стига везни.

Искам обич за обич."

Много, много, много любимо стихотворение!

[SunSmile]

Не искам да си внушавам, че не ми върви, защото наистина няма да ми във върви.
И все пак, все едно дявола ме бута да правя глупости.
Правя и си създавам проблеми.
Понеже нямам супер труден и важен изпит на 22-ри...
Няма как да си оправя телефона сама.
Успях донякъде, но без Него съм загубена...

[SunSmile]

Аз съм егоистка, нетърпелива и несигурна.
Правя грешки. Много грешки, много ОПИТИ.
Изпитвам съдбата си. Проверявам късмета си по ръба.
Проверявам нервите си и издръжливостта си. Изпитвам себе си.
Импулсивна съм. Емоция!
Плача наистина. Смея се искрено.
Извън контрол съм и често никой не може да се справи с мен.
Но ако не можеш да понесеш най-лошото от мен, със сигурност не заслужаваш и най-доброто.

[SunSmile]

Добро утро!
Обичам събуждането му. Излежаването ни и гласът му!
Добър ден!
Вече съм на половин чаша горещо кафе и в дрехи различни от пижама.
Оправено легло. Подредени дрехи.
Заобиколена от листове за учене, но без желание да ги чета...
Непрогледна мъгла е навън, но аз имам прекрасно Слънце, което да ме радва, огрява и топли.
И понеже напоследък съм Адския Проблем, Той ме обича, помага ми...направо цялото спасение и разрешаване - го дължа на Него!
Осъзнавам, че се е погрижил да направи нещо хубаво за мен, въпреки че новостите относно това не ми се нравят.
Вече се радвам и съм му благодарна!
Обичам Т.И. <3 !

[SunSmile]

"... С течение на времето ще научиш тънката разлика между това да крепиш една ръка и да заробиш една душа, ще научиш, че да обичаш - не значи да се осланяш на някого, че партньорство не значи сигурност...

Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор, нито подаръците - обещания...

Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят...

Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти - светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш...

Ще научиш, че човек трябва сам да поддържа собствената си градина и сам да украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя...

Ще започнеш да приемаш провалите с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш "днес" всичките си пътища, защото "утре" може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна..."

Хорхе Луис Борхес

[SunSmile]

TrollFaace <3

[SunSmile]

Хубаво е да обичаш.
Още по-хубаво да си обичан, но...
Най - хубаво е някой да се интересува истински
...как се чувстваш, как е минал денят ти, за какво мислиш.
Да те слуша как му споделяш с интерес и да се възхищава на всяка физиономия и промяа в гласа...
Да ти се радва искрено, да ти любува и наслаждава..
С усмивка, без усмивка, сериозна, тъжна, ядосана, миловидна, добра...

[SunSmile]

Не ми харесва да вали дъжд, не и сега.
Но има шанс да ми върви по вода на най-гадният изпит евър!
Чувствам се добре, спокойна, каквото стане.
Готова съм и за хубаво и за лошо, но предпочитам да е хубаво.
Не искам провали. НЕ!

Ако не се съсредоточа в нещата около мен, няма как да ми върви.
Страшно разсеяна съм, не мисля, правя нещата механично и това ми играе лоша шега.

Нужна ми е подкрепа в действията ми, мнението ми, мислите ми.
Не искам упреци, вина, критика...
Просто разбиране и оправдаване на решенията ми, а не налагане на друго мнение.
Допуснах доста грешки в отношенията си и създавам илюзия,
че съм склонна на компромис със себе си в името на нещо друго ... Заблуда!
Индивидуалността ми е впечатляваща, не искам да си я губя.

[SunSmile]

"Аз съм мълчанието сутрин в очите му.
Последната капка отиващ си сън.
Първата глътка топлина от кафето.
Аромата на утро по кожата съм.
Аз съм тръпката по гръбнака му вечер.
И съм копнежа му, и съм умора.
Аз съм тази , която единствено
с поглед търси в морето от хора.
Аз съм близко до него. И страшно далече.
Аз съм толкова негова, че чак го боля.
Той ме има неистово. И без притежание.
Аз го имам остатъчно. И само в съня…"



очите ми се пълнят със сълзи, напоследък често.
обичам.
искам да се почувствам като преди.
нужни са ми думи.. получавам мили думи.
и всякаш съм прекалено слаба без Него
не знам как се чувствам....самотно/тъжно/(без)надеждно...
...

[TrollFaace]

[Fisherman]

дори не ми цитирай Библията ,глупак

[TrollFaace]

И

[SunSmile]

И

Т.И.
Г.И.
<3

[SunSmile]

САМО СИ ПРЕДСТАВИ, че тя не е твоя. Сутрините не се събуждаш ти до нея... А тя е толкова красива сутрин. Приготвя закуска не за теб и не с теб споделя щастието си и проблемите си. И нощем получава наслада не от твоето тяло... И не само нощем... И не само от тялото... И тук... зад ухото целува... но не теб... Така както може да целува само тя... Така както обичаше ти... И ноктите и по гърба... но не по твоя...Не с теб мечтае за бъдещето... Не теб те чака топлата вечеря...И не на теб се усмихва... И нищо не можеш да върнеш вече... Изобщо завинаги вече не е твоя... Страшничко, а? Тогава я пази.......

[SunSmile]

- Тате, защо винаги подаряваш рози на мама?
- Защото,сине, жените са като розите. Майка ти ме научи на това. Нали си виждал розовите храсти в двора на баба си. Преди да разцъфнат не изглеждат толкова привлекателни, колкото сме свикнали да ги виждаме в двора на баба ти или по витрините на магазините, нали? Само стъбла с бодли и листа и напъпил цвят. И жените са така - не допускат туко така някой да види истинското им аз, защитават се, предпазват се да не бъдат наранени, опитват се да бъдат независими, свободни... И само правилните хора, които обичат и могат да чакат, ще успеят да видят онази красота на жената, за която се пишат поеми след поеми... И както когато розата разцъфне, се превръща в най-красивото цвете в градината на баба ти и ароматът му се усеща от толкова далече, същото се случи и с майка ти. Отначало тя изобщо не ми вярваше, искаше да бъде независима, но аз не се отказах. Обичах я, тя беше красива, беше очарователна, дори когато беше със "своите бодли" и чаках, чаках докато тя не реши да ми се довери. И тогава, когато тя "разцъфна"... Сине, няма друг такъв момент. Тя се превърна в най-прекрасното цвете сред цветята. Просто защото беше Моята роза.

[SunSmile]

[SunSmile]

Може да съм трудна за обичане,
може да съм много вироглава,
не живея в себеотрицание,
нито претендирам да съм права.

Мразя да се чувствам неразбрана
и понякога ми писва от преструвки,
но не мога да съм просто даденост,
нито мога да те утеша с целувки.

Може да не съм каквато искаш,
може да ти преча на покоя.
Не е важно струва ли си риска,
а това, че искам да съм твоя.

Може да съм малко истерична,
може да съм глупаво наивна,
но не мога да съм безразлична
и до болка мога да обичам.

[SunSmile]

TrollFaace

[SunSmile]

Трябваше да си погледна графика още преди да си направя кафето,
но... не го направих и сега ще се усложнят нещата.
Трябва да си го организирам в телефона, защото не спазвам нищо.
не е толкова фатално, но беше добре да си започне точно.

Кафе, интернет и задачи за изпита.
Най-гадният и труден изпит мина и се справих много добре.
Щастлива съм.
Ново лично начало и всичко ще се промени.

[SunSmile]

"- Коя е?
- Какво значение има?
- "Тая Синеоката" е, нали? Която от непозната превърна си в най-близка и която назова си "щастие". Тая синеоката, чието име се държи на сърцето ти като синьото оче, зашито отвътре на ръкава ти. Нали? Любима ти е, личи си.
- Щом знаеш, защо питаш?
- Защо я обичаш?
- Защото очите й са с цвят на безкрайно море.
- Само затова ли?!
- Достатъчно е, ама ти няма да разбереш, не си я виждал.
- Обясни ми, де.
- Виж, очите й събират всичко що е тя... Топлят по-силно даже и от парещия допир на кадифената й кожа; оглеждат в себе си и радост, и тъга, и лудост, и агония, и страх, и обич детска, и копнеж, и безброй такива още - всяко чувство е по стихийно някак силно. В очите й ще я видиш колко немирна си остава тая нетърпеливата - даже и да ти мълчи, очите й говорят. И много казват - от хубаво до лошо нищичко не премълчават.
- А "обичам те" казват ли? Казвала ли ти е?
- Шепнеше ми го с вишневия вкус на големите си устни. Пишеше ми го по гърба с нежните си пръсти. Пък с дъх и небе ми рисуваше.. Всяйчески, че ме обича изразяваше.
- Тогава защо я няма сега до тебе? Ти ли не й показа, че я искаш?
- Исках я, имах я, обичах я - искрено, сбъдващо се.
- Да де, ама сега?
- Какво "сега"? Случихме си се. Подарихме си се. Другото няма значение. Изплъзнахме си се между изгревите и залезите, стават и такива неща..
- Какво толкова ти е дала, че ти е така най-мила?
- "Тая синеоката" е - дето от непозната с лешникови коси ми стана най-близка. Виждаш ли онази мъничка искра на небето?
- Звездата вляво ли?
- Освен себе си и нея ми подари - нарече я на мен, на нас. Затова ми е най-мила.

... Пък звездата ми е пътеводна."

[TrollFaace]

[SunSmile]

В тези очи се влюбих <3

[Fisherman]

в едни обикновени кафяви очи?

[SunSmile]

в едни обикновени кафяви очи?

Ти пък, само с очи не става.
Влюбих се и в една къща, един мерцедес, едни пари, други БМВ-та, вила в планината...

Ти си далече от такива чувства, няма какво да ти обяснявам повече...
Не ме занимавай!

[SunSmile]

Т.И. <3

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.