"Ако нещо в нея не му харесваше,
то беше това, че му дърпаше вечер одеялото,
а на сутринта го гледаше с онзи котешки поглед,
свита на кълбо в него, слаба и беззащитна.
В този поглед той изгубваше представа за този свят,
но намираше себе си отвъд този живот.
Знаеше, че тя беше най-ценното нещо от всичко, което притежаваше.
Харесваше всичко в нея, харесваше я най-много сутрин.
О,да... тези сутрини, когато тя се събуждаше рошава и без грим.
Често слагаше някоя от неговите ризи и с бърза крачка,
като че ли бягаше от студеното отиваше в банята, не след дълго се връщаше,
но се връщаше с различна походка и различен блясък в очите.
Вече не беше малкото и сладко котенце,
беше по-скоро тигрица, която е дошла да вземе своята плячка.
Тази трансформация го караше да полудява.
Така започваше един негов ден,
поддържаше ума му изострен и го караше да се чувства недосегаем."