В един момент летях, силна, устремена, вярваща,
изпълнена с надежда и обич.
Сияеща, щастлива, силна.
Нищо не можеше да ме спре?
Заблуда и наивност сляпа.
А в следващия бях на дъното на кална локва - мръсна, унижена, обидена, наранена...
със свито сърце и шепи пълни с кални сълзи.
Безсилна, безпомощна.
Затънала в тъжна кал.
Унищожена.
Изгаснало слънце.
Какво падение, какво противоречие.
Търсеща надежда, топлина, спасение...
Една дума, една обич.
Едно чувство, че съм нужна.
Една ръка да вплете пръсти в моите и да ме извади.
Една длан да избърше сълзите ми.
Едно рамо, да почувствам сигурност и закрила.
Една дума, една правилна дума.
Слаба съм след такъв полет. Не съм си самодостатъчна.
Сама. Там.
Много пъти бях силна, сама се измъквах.
Сега съм слаба, жалка...
Имам нуждата единствено от теб.