Знаеш, че понякога имам нужда от “онази” любов. Онази, от която лъжичката ми се качваше в гърлото. Караше ме да включвам компютъра си веднага щом стана. Изправяше ме на нокти всеки път. Стомахът ми се свиваше при присветването на дисплея на телефона ми. Липсва ми следобед и сутрин понякога. Липсва ми “онази” любов, която мразя често и често сънувам. За нея си мечтаех да ме гледа докато говоря, да не издържи и без да ме пита да ме целуне. Да ме остави без въздух неочаквано. Да се качи в колата ми, да се вози и да мълчи. На тъмно, по нощите. Да крачим по гадните софийски улици посред нощ, по малките улички на прибиране.И всеки път да й кажа “липсваш ми” и всеки път си гълтам езика. Имам нужда от “онази” любов, която се държи детински и ме вбесява.Имам нужда от онази любов...

Anna in your head