Завивка груба, чаршафи на дупки
Таванска стая и стари обувки
Изтрита снимка във счупена рамка
От филм живян, но незавършен
Със очи зачервени от болка
Отново става, да търси надежда
И излиза навън, за да се върна пак там
Там, където няма време
И излиза навън, за да се върна пак там
ВЪВ ПЪСТРОЗЕЛЕНИ МЕЧТИ

Луна огрява мъжки обувки
Те идват в чаша зелени целувки
И френска плоча във ъгъла свири
А музиканта на бара се шири
И успява пак тя да забрави
И скоро всички отново са млади
И не иска да спи, иска да задържи
Пръстите му между свойте
И не иска да спи, иска да задържи
ТЕЗИ ПЪСТРОЗЕЛЕНИ МЕЧТИ