Не се учудвай, когато ме видиш да се смея, а по телевизията дават тъжен филм. Погледни в ръцете ми – може би чета нещо забавно.Не се изненадвай, ако навън вали като из ведро, а аз вървя под дъжда и не бързам. Погледни в очите ми – може би там има сълзи, които искам дъждът да скрие.Не мисли, че нещо не е наред, всеки път когато ме видиш замислена. Попитай ме с очи – може би имам нужда от мълчалив разговор.Не ме укорявай, когато слънцето грее и птичките пеят, а усмивката я няма на устните ми. Помисли за причината – може би в този ден, преди да се познаваме, се е случило нещо тъжно, което помня и до днес.Нека рязката промяна в настроението ми не те плаши. Емоциите връхлитат без да питат – и не винаги ти си ‘виновникът’ за промяната.Не се чуди, че често казвам ‘Не’, а в очите ми четеш ‘Да’. Или обратното. Замисли се – може би те обичам повече, отколкото предполагаш.Не искай винаги да съм сигурна, че постъпвам правилно. Спомни си някоя твоя грешка – може би и ти като мен си се колебал и в крайна сметка не си успял да направиш верния избор.В края на всеки твой ден нека през ума ти минат всички осъдителни думи и мисли. Ако не си чул от мен причините, не бързай със заключенията. Всичко, което виждаш, е Моето Твое Аз. Това съм Аз през твоите очи. А истинските отговори са отвъд тях....