
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- SunSmile
T.И.
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Такива като мен
Не ми отива болката в очите.
Но страшно ми отива радостта!
Избрала съм си пътя на мечтите,
не другия - на страх и суета.
Обичам да закичвам със усмивки
дори и най-намръщения ден.
Раздавам любовта си без почивка.
Тя в двойни дози връща се при мен.
И капка не пестя от добротата
(на нея се крепи и днес светът).
И в грозното откривам красотата.
И в трудности намирам лесен път.
За мене няма четири сезона.
Изобщо не признавам студ и сняг!
В сърцето си съм скрила животворна
и вечна пролет. Само чака знак
да почне да разпръсква пеперуди
и сладък минзухарен аромат.
Такива като мен изглеждат луди
във този ослепял от злоба свят.
Васка Мадарова
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Такава съм. Такава ме обичай! -
Ревнива. Безразсъдна. Непокорна.
Жените като мене те привличат.
Не ми разказвай как си търсиш скромна.
Не ми разказвай - виждам ти очите!
От огъня във тях ще ослепея.
Защо ти е момиче от мечтите,
когато срещу теб танцува фея?
Да, вярно е - рискуваш си сърцето.
Но, моля те, не бързай да се плашиш!
Възможно е да литнеш до небето!
Е, може и в калта да се удавиш...
Не се опитомявам лесно. Даже
почти е невъзможно. Но опитай!
Страхлив ли си - до ден ще се откажеш.
На втори шанс обаче не разчитай.
Влудяваща съм често. Не отричам.
Със мен глава поставяш във торбата.
Но Бог ми е свидетел, че обичам
сто пъти по-горещо от жената,
която ще мълчи и ще те слуша
дори когато знае, че е права...
От мене не очаквай да ти служа.
Очаквай да обичам до забрава!
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
Намълча ли се... Аз оглушах
от тишината на онези нощи,
в които чаках. Плаках. И не спях.
А ти... мълчи ли ти се още...
Сега ти подарявам тишина.
Натрупала съм я във себе си.
Огромна.
Вече съвсем не мога да я побера.
Вземи я цялата. За спомен.
Изслушай я. Да чуеш как болях.
И как се пълних с празноти и бездни.
А после се научих да мълча...
да избледнявам...
да изчезвам...
...
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...