" Осъзнаваш, че никога повече няма да те прегръща. Никога повече няма да те целува. Да се усмихва с теб или просто да помълчите сгушени един в друг. Никога повече няма да я видиш да се усмихва и причината да си ти. Няма да можеш да поговориш с нея.. загуби най-добрата си приятелка. Няма да можеш да я гледаш как спи и да я целуваш по челото. Няма да можеш да видиш сънените и очи рано сутрин. Няма да можете да се карате дори за онези дребни неща, които водят до големите и хубави сдобрявания. Няма да можеш да я обичаш, ще гледаш как обича друг. И, че е щастлива с друг. Дори да умираш всеки ден, тя няма да се върне. Няма да виждаш този плам на любовта, тази тръпка, когато просто стоеше, като дете и ти се радваше, защото те има, защото те обичаше, защото беше нейн и тя беше твоя. И разбираш, че никога повече няма да е така... и оставаш изгубен завинаги, чакайки живота да отмине, с надежда, че в другия отново ще си с нея. "