Омръзна ми.
Разочарована съм от себе си.
Разочарованието от мен е голямо.
Не знам защо се държа така.
Прекалено ми пука, но нищо не показвам.
Отново ми тежи, не мога да дишам.
При него сигурно е в пъти повече.
наранявам, отблъсквам.
Страх ме е да загубя най - голямата си опора.
Най - стабилното рамо, което прекалено много ме търпи.
Дори когато аз самата не се търпя.

Трябва да се взема в ръце, да се съвзема и да си дам сметка,
какво мога да загубя, ако продължавам така....
Думите и действията трябва да се потвърждават,
а аз не съумявам напоследък.
Трябва да започна да изисквам повече от себе си!
Той не заслужава такова отношение.
Аз не съм такава...
.....