Май дойде времето да се махна от града за малко.
2 дни, но все пак е някакво време.
надявам се да не съжалявам, да не се залъгвам, че това ми е било нужно.
Нямам друг избор.
От изпит не мога да избягам.

Писна ми от мъгли и студ, друго си беше Слънцето вчера.
Малко бях изгряла, но който трябва ме усети.

Има напредък.
Това чаках 5 дни, които ми се сториха като 5 години.
Нечовешка болка... Нищо не помага.
Трябва да спра да мисля за това.