"После тя се унесе и легна със затворени очи в обятията му, забрави всичко, престана да бъде самата тя, бе негова. По-бърза от лястовичка, душата й политна да срещне неговата .. Заедно те се издигаха леко като двете пеперуди и безшумно като реката. Никакво разстояние не ги възпираше, никаква земна връзка не ограничаваше възторга на полета им. " — reading Hatter's Castle.