"Имат си някои важен роднина,
други се трудят,
трети пълзят...
А на мен ми върви ей така, без причина -
просто
птица ми мина път.

Колко години все крак ми подлагат
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна -
щом птица
ми е минала път?

Одумват ме всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото повече клеветят -
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път! -
викат ми, вярвам им, от вяра замаян
ръцете започват да ме сърбят
и ето: политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.

\"Слез! - ония викат с яд и тревога. -
Хвърчило си, вързано
за своя пъп...\"
Страх ме е, мъча се, искам - не мога:
птица,
птица ми мина път!

И летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънят...
Боже, пази не мен - пази онази
птица,
дето ми мина път."