След този изпит, ще е едно особено време за мен.
Време, в което се запознах с Него...но през есента.
Време, в което всичко вкъщи ще е моя грижа - готвене, пране, простиране, гладене, чистене, миене...и още куп неща.
Не се оплаквам, но предпочитам да ги правя за любим човек.
Тогава едва ли ще ми носят умора понякога, както е било до сега.

Казах, че няма да има зима.
Обичам топлото време, слънцето, събуждането на всичко.
Дано няма зима, наистина. След празниците не искам сняг.

Тъжно ми е. Ей, така без причина...
Имам си само Него.
Едно едничко обичащо сърце.
И чаша ароматен чай.
Куп мисли, куп спомени, прилежно прибрани.
Сега трупам нови слънчеви надежди,
Нови мечти, нови желание, нови усмивки.
Богата съм на чувства.
Богата съм и на живот.
....Единствено влюбените живеят!