Във вечери като тази, когато оставам сама за часове най - много усещам липсата му.
Липсва ми всяка минута.
Поне да го виждам около мен.
Да го прегръщам, когато е ядосан, изнервен.
Да го целувам и да се усмихва.
Да чувам ударите на сърцето му под дланта ми.
Да усещам аромата му...
Липсва ми. Обичам Т.И.!

Просто пия чаша вино, напомнящо ми времето на запознаването ни.
Времето, в което не подозирах какъв човек ще се окаже и колко много мога да обичам...