Дори когато не ми е добре,пак се оправя сама.
Така съм свикнала, да не бъда в тежест с моето състояние на никой.
Ако може да не знаят, да не ме боли видимо, за да не знаят степента на болка.
Да не си прося загриженост.
Не съм свикнала да треперят за мен.
да се притесняват, когато някаква настинка се опитва да ме повали.
Боледувам си на крак и си трая.
Да, понякога може и да мрънкам...но много рядко.
Затварям повечето в себе си...
Така си го преживявам...